Три момента трябва да се осъзнаят по отношение на защитите.
СПОРЕД ЗИГМУНД ФРОЙД, ДАДЕНА МИСЪЛ МОЖЕ ДА БЪДЕ:
СЪЗНАТЕЛНА - осъзнава се по време на протичането и;
ПРЕДСЪЗНАТЕЛНА - не се осъзнава в момента на протичането, но човек лесно може да я извика в съзнанието си;
БЕЗСЪЗНАТЕЛНА - индивидът не може да се осъзнае, дори да желае това, защото мисълта съществува извън съзнанието му.
СПОРЕД АНА ФРОЙД:
НАРЦИСТИЧНИ ЗАЩИТИ - при деца и при някои лица с психотични разстройства;
НЕЗРЕЛИ ЗАЩИТИ - в детска и юношеска възраст, но се срещат и в зряла възраст;
НЕВРОТИЧНИ ЗАЩИТИ - при хора, подложени на психичен стрес и при възрастни хора с невротични проблеми;
ЗРЕЛИ ЗАЩИТИ - в зряла възраст на психично здрави хора.
ИЗТЛАСКВАНЕ - Проявява се като избирателно забравяне на случката или събитието, свързано с конфликт, стрес и травмиращи състояния, които се съхраняват в подсъзнанието и при други подобни ситуации могат да се актуализират с нова сила. То е безсъзнателен отказ да се признае определено психично съдържание, което плаши, предизвиква вина, тревога или е неприятно и стресиращо.
ИЗМЕСТВАНЕ - Защитен механизъм, при който емоционалният конфликт се измества от една идея или обект към друга, която по някои свои качества наподобява оригинала.
ОБРЪЩАНЕ СРЕЩУ СЕБЕ СИ - Импулсите, които са „забранени“ или възпрепятствани да се изразяват навън се насочват към самия себе си. Например: Агресията преминава в автоагресия, сексуалният нагон в автоеротизъм и пр.
КОМПЕНСАЦИЯ - изравняване на физиологични или психични дефицити чрез високи постижения в някаква област. При вродени недостатъци личността се опитва чрез големи достижения в други области да дезактуализира комплексите си. При наличие на малоценностови комплекси компенсацията може да се извърши чрез илюзорно създаване на увереност чрез материални или други външни неща или агресия.
КОНТРОЛИРАНЕ - Опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението, с цел да се мимимализира тревожността и решаването на вътрешните конфликти.
ПАСИВНО-АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ - Вид защита, която се проявява като индиректна агресия към другите или към себе си. Манифестирането на такова поведение включва провали, отлагане или заболявания, които въздействат повече на другите.
ОТРИЧАНЕ - Механизъм, чрез който се омаловажава конфликта и аспектите на конфликтната ситуация, като личността ги интерпретира така, че да изглеждат по-малка заплаха. Това е подсъзнателен отказ да се приеме заплашваща ситуация. Налице е отказ от обяснение на реалната причина за поведението.
ПРОЕКЦИЯ - Личността не съзнава собствените си нежелани черти и емоции, изтласква ги в подсъзнанието и ги проектира извън себе си - върху другите. Свързана е с проекция върху другите на собствените неприемливи мисли, чувства и импулси; изнасят се и се прехвърлят собствените представи, желания и качества.Този механизъм позволява на личността да избяга отговорност за собствената си проява.
ИДЕНТИФИКАЦИЯ - Защитен механизъм, при който личността приема върху себе си личните характеристики на друг човек, като се идентифицира с някой друг. Другият се поглъща изцяло от собствения Аз, който се идентифицира с някои или почти всички качества на обекта на идентификация /другия/.
БЯГСТВО ВЪВ ФАНТАЗИИ - механизъм, при който личността игнорира реалността и си създава свой собствен фантазен свят;
ИДЕНТИФИЦИЯ С АГРЕСОРА - може да се прояви при хора, станали жертва на насилие. Те приемат образа на насилника и извършват подобно насилие върху друг, по-беззащитен от тях.
ЗАТВАРЯНЕ В СЕБЕ СИ - Защитен механизъм, при който имаме частично изтласкване - желанието или съответния спомен от миналото си запазват достъпа до съзнанието, а емоцията, която обикновено е болезнена, е отделена от тях и не може да достигне съзнанието.
АГРЕСИЯТА - Най-често срещаният и използван защитен механизъм. При наличие на неосъзнат страх и отхвърленост, личността реагира агресивно и нападателно.
СВРЪХАЛТРУИЗЪМ - Личността изпитва удовлетворение единствено от това, че може да служи, да помага на другите хора с полезни за тях действия и чрез съпреживяване на техните чувства, като игнорира собствените си потребности и чувства.
АСКЕТИЗЪМ И САМОИЗОЛАЦИЯ - Обхваща директно отхвърляне на всички съзнателно преживявани удоволствия, елиминиране на удоволствието като един от аспектите на човешките преживявания. Забелязва се самозабрана за изпитване на радост и щастие и негативни чувства към всички, които са щастливи, доволни и хармонични в живота и взаимоотношенията си.
СУБЛИМАЦИЯ - Появява се, когато човек обръща енергията, свързана с неприемлив импулс или нагон, в социално приемлива дейност. Такива преобръщания са били предлагани като обяснение на мотивацията зад много творчески, научни и културни и други дейности.