Бахаудин и проповедникът

Бахаудин ел-Шах, велик учител на дервишите от ордена „Накшбанди“, един ден срещнал свой събрат на големия площад в Бухара.

Новодошлият бил скитащ проповедник на маламатите (суфистка група отVIIIв. в Иран. Вярвали в силата на самообвинението и че благочеститето е въпрос от личен характер). Бахаудин бил заобиколен от ученици.

- Откъде идваш? - запитал той пътника с обичайната за суфиите фраза.

- Нямам представа - казал другият и се усмихнал глупаво.

Някои от учениците на Бахаудин тихо порицали тази липса на уважение.

- Къде отиваш? - настоял Бахаудин?

- Не знам - извикал дервишът.

- Какво е добро?- вече се била събрала огромна тълпа.

- Не знам.

-Какво е зло?

- Нямам представа.

- Какво е правилно?

- Което е добро за мен.

- Какво е грешно?

- Което е лошо за мен.

Тълпата, раздразнена от отговорите на дервиша и изгубила търпение, го прогонила. Той тръгнал с широки крачки в посока, която не водела доникъде поне доколкото другите знаели.

- Глупаци! - казал Бахаудин Накшбанд - Този човек игра ролята на представител на човешкия род. Докато вие го презирахте, той преднамерено демонстрираше недомислие, както прави всеки от вас, без да го съзнава, всеки ден от живота си.

 

Идрис Шах, „Мъдростта на идиотите“