"В основата на божественото сътворение е звукът - Бог сам по себе си е звук и звукът прониква във всичко. Тъй като в основата и на звука, и на словото е диханието, тази първооснова прави тъждествени слово и звук. Каква е връзката между звук и цвят? От мистична гледна точка те са два аспекта на едно и също нещо - на живота. Животът е светлина и светлината е живот, така както цветът е звук, а звукът цвят, казва Хазрат Инаят Хан (суфистски философ и музикант). Именно те рефлектират върху нашето битие и ние се оказваме под тяхно влияние. Цветът и звукът въздействат върху човека в зависимост от неговите характеристики - темперамент, психическо състояние, ниво на развитие, период от живота и пр. Цветът и звукът са не само език, чрез който човек общува с външния свят, но и чрез който се обръща към своята същност. Човек създава невидими вибрации около себе си и по този начин - определена атмосфера. Според някои разбирания на индийската философска мисъл цветът и звукът влияят върху човешката душа по законите на хармонията. Още в древността се е смятало, че един тон може да има хладно или топло въздействие и то зависи от различната степен на вибрациите на елементите, от които се състои. Следователно звукът може да има положителен или отрицателен ефект върху човека. Според тези теоретични разбирания се приема, че всичко в природата, всеки предмет е получен вследствие на вибрации, както твърди и съвременната теория на струните. Затова всеки елемент в природата има свой звук. Звукът има свое раждане, детство, младост, зрялост, смърт, пол, форма, планета, божество. 

Но звукът, който се намира извън границите на конкретното - абстрактният, е източник и основа на всеки звук. Обикновеният човек не може да го чуе, защото съзнанието му е настроено към възприемане на материалното. Музикални изследователи и днес акцентират върху едно древно разбиране за музиката. Те смятат, че тя отразява природата. Тази тенденция, която ни представя музиката като микромодел на Космоса, продължава да се следва. Според някои изследователи това е така, защото музиката отговаря на най-дълбинните потребности на човешката душа. Тя е тази, която свързва не само отделните хора, но и човека с Божественото - по този начин се превръща в мост между това, на което е присъща форма (материалното) и безформеното (нематериалното). Поради тези свои специфики музиката се използва като способ за концентрация. "
Доц. д-р Иванка Аспарухова Влаева
Факултет по изкуствата в ЮЗУ „Неофит Рилски"

През 1842 г. в Париж за първи път е конструиран пневматично - клавишен музикален инструмент от Александър Дьобен. Наречен е хармониум.

Хармониум или езичков орган е музикален инструмент от групата на клавишните. Звукът се извлича от свободно трептящи езичета без тръби. Има един или два мануала (клавиатура), а там, където е педалиерата при големите органи, е монтиран голям педал, с който музикантът сам изпълва с въздух всмукващия мях. Клавиатури, на които се свири с ръце (мануали), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя (педалиера), регистрови ключове - цялата тази сложна система се ръководи от умел музикант. (Уикипедия)

Звукът на този инструмент не се влияе от силата на удара, с която се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално, а не отзвучава, след като се отделят ръцете от клавиатурата. Това е един прекрасен инструмент с голям тонов обем, с много възможности за избор на различни тембри и с големи интерпретаторски възможности. Ще бъде ли  творбата музикален шедьовър или не, зависи и от инструмента, но и от качествата и уменията на хармониста. Инструментът е Божие творение, в което е вложена мисъл, талант и творчество. Сам по себе си инструментът е уникален, непреходен, изключителен. 

Метафорично "качествата и уменията" на хармониста се определят на базата на два основни принципа - висок морал и дълбоки познания. Разглеждам в психологичен план работните отношения и правя аналог с клиентът, поставен в ролята на уникален инструмент, и виртуозът - съответно - неговият терапевт. За да се чуе произведение от висока класа, са необходими най-вече любов, отдаденост и професионална подготовка. 

Оригиналната мисъл, талантът и творчеството обаче са възможни само при наличието на два съществени фактора, влияещи в най-висока степен в труда на сътворението: 

1. Любовта към работата (дейността)
2. Любовта към инструмента (човека) И така стигам до разбирането, че успехът и величието на всяка уникална музикална творба е изразен в насладата от божествените звуци - респективно *Животът на душата в хармония.

*Смисълът. Стремежът. Удовлетворението.

 Кр. Граматикова