Всеки проблем е задача, поставена ви от вашата душа. Поради това трябва да признаете, че вашият проблем, вашата рана, вашата болест, вашето нараняване, вашето неизлечимо заболяване служат на определена цел, и да се опитате да се съобразявате с това, т. е. да потърсите какво би трябвало да научите. Помнете, че от гледна точка на душата една промяна в съзнанието има далеч по-голяма стойност, отколкото "излекуването". Затова следвайте мъдростта на цар Соломон: "С всичко придобито се стремете да придобиете разбиране." Направете това разбиране целта на вашето търсене и вярвайте, че ще бъдете възнаградени.
Има една интересна история за две момчета – едното оптимист, а другото песимист. Завели песимиста в стая, пълна с най-чудни играчки, но веднага щом влязъл вътре, той седнал до вратата и започнал да се мръщи. Когато го извели от стаята, го попитали защо е бил тъй нещастен вътре.
– Защото знаех – отвърнал тъжно той – че ако си избера някоя играчка, която наистина ми харесва, тя сигурно щеше да се счупи!
Междувременно малкият оптимист бил оставен в стая, пълна с конска тор, а той пеел песнички за каубои и весело ринел купчината. Когато го поканили да излезе, той поклатил глава и продължил.
– Просто зная – извикал развълнувано той – че при цялата тази тор, тук някъде трябва да има едно пони!
Вярвайте в понито. Вярвайте в подаръка, скрит в цялата тази тор...
Никога не се отдавайте на самосъжаление!
Може би ви се струва, че известна част от самосъжалението е естествена и оправдана, като се имат предвид всичките ви страдания. Това обаче е едно неприятно подвеждане, което лесно се превръща в навик.
Веднъж установен, навикът да се самосъжаляваме въздейства върху нашето съзнание почти като наркотик, към който привикваме, и ни осигурява съблазнително извинение за последващите ни подвеждания - и както е при обичайната употреба на наркотици, отдаването на самосъжалението е изключително мощна бариера пред духовното ни развитие.
Никога не обвинявайте другиго за вашите проблеми!
Обвиняването на другите, също както и самосъжалението, е практика на самоотдаване, която ни пречи да поемем отговорността за своя живот. Никъде в духовния закон не е написано, че някой друг е виновен за нашите беди било в този, било в минали животи. Ако запомним, че всичките ни трудности, включително и онези, свързани с други хора, служат на важна цел в нашата еволюция, тогава ще признаем враговете си за "агенти" за нашето просветление. Това обаче не означава, че непременно трябва да изпитваме удоволствие от всичките си взаимоотношения с тези агенти на кармата.
Една стара и мъдра поговорка гласи:
Когато срещнеш враг,
похвали го,
благослови го,
остави го да си отиде.
Да благославяме нашите врагове, да им пожелаваме всичко хубаво, както бихме пожелали за себе си, е един отличен начин да постигнем собственото си освобождение.
Веднъж ми се наложи да работя в един лечебен център с друг терапевт, който многократно ме дразнеше и унижаваше и проваляше работата ми с пациентите. Неговите ходове ме научиха да бъда по-настойчива и пряма и аз се опитвах да бъда благодарна за това, но непрестанната борба с този човек ме изтощаваше. Започнах да си повтарям мислено: "Най-доброто нещо, което очаква този човек, каквото и да е то, му предстои". Един ден, след като бях повтаряла това изречение няколко седмици, той неочаквано съобщи, че му предложили много по-добра работа на друго място и той напуска!
Подобни твърдения, когато се повтарят с колкото се може повече обич, въвеждат в действие библейската поука: "Не се противи на злото, а го преодолей с добро."
По-висшата истина за неприятностите ни с другите хора е тази, че ние всъщност сме тук, за да си помагаме взаимно да напредваме по Пътя. Без да отричаме, че съществуват проблеми, ние можем чрез раздаване на благословии да направим много, за да облекчим трудностите в междуличностните си отношения.
Култивирайте у себе си отношение на благодарност!
Из "Защо това? Защо на мен? Защо сега?", Робин Норууд