На
един вярващ човек му се присънил ангел, който му казал, че Бог го възнаграждава за службата му с несметни богатства. Той му заповядал да отиде до най-големия мост в света, който се намирал в далечна страна. След като продал почти всичко, което притежавал, за да осигури пътуването си, човекът се отправил на дълъг път. Стигнал до моста, а там нямало никого освен часовия. Изчакал един ден, после втори, нищо не се случило. На третия ден часовият поискал обяснение от чуждоземеца, кой е и защо е тук. Когато чул историята на поклоника за съня, часовият се разсмял гръмко: "Не съм виждал по-голям глупак, и не съм чувал по-нелепа история от твоята. Ако аз вярвах в сънищата си така, като теб – казал той – преди седмица трябваше да отида в една далечна земя, да стигна до покрайнините на село, за да намеря колибата на благочестив селянин, и да извадя съкровище изпод неговата печка. Виж, човече, аз не съм глупак. Моля те, прибери се при жена си."
"Така и ще направя. Благодаря ви за милите думи!" – отговорил смирено поклоникът. И тръгнал наобратно към родното си село. Когато се върнал в своя дом, той се отправил пряко към печката и извадил изпод нея това, което му било обещано.