Мъжете и жените - сходства и противоречия в отношенията

Когато двама души се срещнат и установят любовни отношения, никой от тях не мисли за последващи негативни преживявания. Всичко е розово и прекрасно.

Това е така нареченият бонбонено-розов период.

Мечтите за прекрасен безоблачен живот и вечно разбирателство са ярки и сладостни. Влюбването преекспонира добрите качества и външен вид на обекта, а обикновено това е  доста далеч от истината.

Влюбването е като балон, който се носи леко из въздуха и всички му се радват...

Статистиката показва, че разривът настъпва най-често до третата година от съвместните отношения.

Понякога обичаме човек такъв, какъвто е. Въпреки всички несъвършенства и недостатъци, които в очите ни на страстно влюбени, се превръщат в достойнства. 💕

Понякога... не винаги, не при всеки, в умът ни се заражда мъдрост, търпимост, обикновен житейски опит, в който най-важнотото за нас е желанието да съхраним достойнствата на любимия човек, да продължим да ценим неговите положителни качества и да го уважаваме за индивидуалността, особените черти на характера, дори тогава, когато първоначалната страст е стихнала и настъпва „тривиалният“ живот.

 

Но! Не всички отношения издържат проверката на времето.

Случва се така, че нищо не е в състояние да ги спаси. Нито общи деца, нито родители, нито приятели, нито скъпи спомени са в състояние да попречат на края на връзката. И всичко това бива не прецедент, не рядкост, а по-скоро закономерност, особено днес.

Трудно е да си представим какви страсти бушуват при раздялата на двама доскоро обичали се хора, които може би са вярвали във вечната любов. Обиди, упреци, оскърбления и истерии..., а допреди време в отношенията им е властвала нежна романтика.

Мъжът и жената са гледали един на друг с обожание, боготворили са се. 

Къде са се изпарили страстта, привързаността, ласката? 🤔

Обикновено, след разрива, настъпва кратък период на самоубеждение (самозаблуждение), в което  се вярва,

че чувствата не могат ей-така просто да изчезнат, че тази  любов не прилича на никоя друга, че тези отношения са особено специални и ще продължат вечно...

Но, минават дни, месеци, възможно и година и нищо не се променя.

Какво ни доведе дотук? Какви грешки допуснахме?

Защо любовта ни се замени с ненавист, добротата с озлобление, нежността с грубост?

И как така от страстните любовни чувства между двама ни, не е останал и помен и сега се държим като заклети врагове? 😢

На тези въпроси е тудно да се отговори.

Всяка любовна история е уникална, лична, но раздялата носи едни и същи дълбоки негативни преживявания.

Как се случва всичко? 🤔

Когато романтиката приключи, настъпва прозата на живота: съвместното съжителство, разпределение на семеният бюджет, раждане и отглеждане на деца. Идва сблъсъкът с битовите проблеми, ежедневните грижи, рутината, трудностите с недостига на средства, внимание, време...

Възниква необходимостта от защита на личните интереси, а се оказва, че не сме готови за конструктивен диалог. Проявява се максимализъм, безкомпромисност, егоизъм и лични амбиции.

В този момент стават очевидни всички недостатъци на партньора, (завишават се с "поглед под лупа"), откриват се  отрицателните черти на характера му, с които вече е невъзможно да се примирим. Може да се каже, че пред нас стои съвършено друг човек, абсолютно непознат. 😡

И този непознат е същество, към което е невъзможно да изпитваме никакви нежни чувства.

И къде съм бил/а (гледал/а) по-рано..? Как мога да обичам такъв звяр? Как може да съм бил/а сляп/а и да не съм видял/а очевидни неща? 🥺

Такива обрати в отношения са напълно закономерни.

Влюбването заслепява и никой не обръща внимание на сигналите и знаците в поведението на партньора, които показват, че в дългосрочен план не бива да има очаквания.

В такъв труден  период в отношенията, е необходимо човек да е критичен и към себе си, за да успее да се предпази, и да увеличи възможността за по-лесно преодоляване на кризата, а дори и  за нейното предотвратяване.

Важно е да се помни, че човекът е мислещо същество, анализиращо, рефлексивно.

Човекът се води в постъпките си от емоциите, но и от разумът си. Да се знае, помни и разбира, че това е валидно и за двете страни! 👩‍❤️‍👨 Т.е. дори и в стълкновенията да имаме повече толеранс и разбиране!!

Кризите в отношенията ни дават възможност да потърсим, поискаме подкрепа и да поработим върху себе си.

И когато любовта ни заслепи с ярките си лъчи, вече ще сме се научили навреме да слагаме предпазните очила, и ще можем по-лесно да отличаваме истинското от фалшивото, игричките от искрените чувства, истината от лъжата.

Разбира се, не съществуват на света хора без недостатъци. Но пред такава съвместна решителна стъпка, като създаването на отношения и семейство, е редно да бъдем отговорни.

Важно е да се разбере с кои от недостатъците можем да се примирим, и кои са абсолютно неприемливи за нас. Именно такъв анализ (приложен върху двамата) на постъпките, действията, поведенческите реакции, емоциите, характеровите особености е съдбовен за партньорството, особено в началният етап на изграждането на отношения.

Така ще сме удовлетворени в избора си, ще се радваме на пълноценни взаимоотношения и ще отпадне рискът да се самосъжаляваме по-късно за пропуснатите, изгубени напразно години живот в неудовлетворение.

 Автор: Красимира Граматикова, 2013г.