Когнитивен дисонанс

Когнитивният дисонанс е противоречие, възникващо в системата на възгледите и идеите на човек. Същността на това явление е в резонанса между концепцията и действието. Например, трябва да направите нещо, което обаче противоречи на обичайните ви основи и принципи и по този начин това ще доведе до дисонанс. (КД)

Просто казано, това е съвест или чувство и действие в несъгласие. Т.е. в един и същ момент индивидът поддържа поне две мнения, нагласи или убеждения намиращи се в противоречие. В това състояние хората често започват да уверяват себе си и другите, че действията им са необходими, точни и вярни. Когнитивният дисонанс ни принуждава да търсим в съзнанието си начини, които могат да оправдаят определени действия и по този начин да успокоят емоционалният ни фон. В такива моменти човекът най-често просто мами себе си и бива „смутен“ от т.нар. когнитивен дисонанс. Във феномена на КД няма нищо опасно за здравето, но все пак може да причини психологически дискомфорт за известно време. 

През 1944 г. Фриц Хайдер (австрийски психолог, гещалтист) е първият, който определя теория за когнитивния баланс, а през 1957 г. американският психолог Леон Фестингер описва за първи път теорията на когнитивния дисонанс. Според Фестингер психичният феномен възниква, когато мислите и чувствата на хората са в противоречие с тяхното поведение, което води до дискомфортно, дисхармонично чувство.

Примери за такива несъответствия или дисонанс могат да включват човек, който изхвърля неправилно отпадъци, въпреки че се грижи за околната среда, някой, който изрича лъжа, въпреки че въздига в култ честността, или някой, който прави екстравагантна покупка, но вярва в своята пестеливост и т.н.

Изпитването на когнитивен дисонанс може да накара хората да се опитат да намалят чувството си на дискомфорт - понякога по изненадващи или неочаквани начини.

Тъй като преживяването на дисонанс е неприятно, хората са силно мотивирани да намалят своя дисонанс. Фестингер стига дотам, че предполага, че намаляването на дисонанса е основна необходимост: човек, който изпитва КД, ще се опита да намали това чувство по същия начин, по който човек, който се чувства гладен  е принуден да се храни.

Как да се опитаме да намалим преживяването на КД?

Начинът да се разбираме със света и да живеем без да изпитваме тежък вътрешен дискомфорт е да развиваме саморефлексия, да се стремим към обективност, честност, откритост и разширяване на собствените си идеи за живота.

И това не означава отхвърляне на принципите. Това е отхвърляне на самозаблудата, слепотата и предразсъдъците.

Използвани източници:
Леон Фестингер,Теория когнитивного диссонанса

@kr.gramatikova.psychologist