Ако някога ми се роди син, ще направя всичко наобратно. От третата годинка ще започна да му повтарям: Миличък, ти не си длъжен да ставаш инженер. Не е задължително да си юрист. Изобщо не е важно какъв ще станеш, когато праснеш. Искаш да си патоанатом? Здраве да е. Футболен коментатор? Моля! Клоун в търговски център? Отличен избор!

В своите тридесет години, той ще дойде при мен – потен и оплешивяващ клоун с петна от грим по лицето и ще каже:

– Мамо, аз съм на трийсет години. Клоун съм в търговски център. Ти такъв живот ли искаше за мен? Какво си мислеше, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво искаше да ми покажеш мамо, когато вместо да ме ангажираш с математика, ме оставяше да си играя с момчетата навън!?

А аз ще кажа:

– Миличък, но аз те следвах във всичко, не исках да ти оказвам натиск. Ти не обичаше математика, ти обичаше да си играеш с приятелите.

А той ще каже:

– Аз не знаех до какво ще доведе това, аз бях малък, не можех да решавам, а ти, ти, провали живота ми. – и ще изтрие гримът по лицето си с мръсния ръкав.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

– Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите търсят някой да им е виновен. И ако ти не разбереш това, значи си идиот.

Той ще каже „ах“ и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи приблизително около 5 години.

 

ИЛИ НЕ ТАКА.

Някой ден ще ми се роди син, а аз ще направя всичко наобратно. От третата година, ще започна да му повтарям:

– Не бъди идиот, Владик, мисли за бъдещето. Учи математика, Владик, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.

И в своите трийсет години, той ще дойде при мен – потен оплешавяващ програмист, с дълбоки бръчки по лицето и ще каже:

– Мамо, на 30 години съм и работя в Гугъл. Работя по 20 часа на ден. Нямам семейство. Какво си мислеше, мамо, когато казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво си представяше, когато ме заставяше да уча математика?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз исках, ти да получиш добро образование. Исках да имаш необятни възможности.

Той ще отвърне:

– И за какво по дяволите са ми тези възможности, ако съм нещастен? Минавам покрай клоуните в търговския център и им завиждам, мамо. Те са щастливи. Аз можех да съм на тяхното място и да съм щастлив, а ти, ти провали живота ми. – и ще потърка с пръсти наносника на очилата.

И тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

– Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите през цялото време се оплакват и ако ти не разбираш това, то значи си идиот.

Той ще каже „ох“ и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

 

ИЛИ ПЪК ПО ДРУГ НАЧИН:

Когато ми се роди син, аз ще направя всичко наобратно. Когато стане на 3 години, ще му кажа:

– Аз не съм тук, за да ти казвам какво да правиш. Аз съм тук, за да те обичам. Отиди и попитай баща си, скъпи. Не искам да съм отново крайна.

В своето тридесетилетие, синът ми ще дойде при мен, един потен, оплешавяващ режисьор, с дълбока тъга в очите, присъща за руските хора от този край, и ще ми каже:

– Мамо, на 30 години съм вече, и тридесет години се опитвам да привлека твоето внимание. Посветих ти 10 филма и 5 спектакъла. Написах за тебе книга, мамо. Мисля си, че ти е все едно, защо ти никога не ми каза какво мислиш? Защо винаги ме изпращаше при баща ми?

Аз ще кажа:

– Скъпи, аз нищо не исках да решавам вместо теб. Просто те обичах, скъпи. За съветите си имаме татко.

Той ще отвърне:

– За какво по дяволите са ми бащините съвети, когато аз питах теб, мамо? Цял живот се опитвам да привлека твоето внимание. Обсебен съм от теб, мамо. Бях готов да дам всичко, макар и само веднъж да разбера какво мислиш за мен. Със своето мълчание, със своето отхвърляне, ти, ти, ти разби живота ми – и театрално ще отметне ръка към челото си.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа:

– Виж сега, в света има два типа хора, едните живеят живота си, а другите през цялото време все нещо чакат и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ах“ и ще припадне. Вероятно психотерапията ще продължи около 5 години.

 

Този текст е добра превенция на нашият майчин перфекционизъм - желанието да бъдем перфектните майки. Отпуснете се! Колкото и да се стараем да бъдем добри майки, децата ни пак ще имат какво да разкажат на своя психотерапевт. 🙂

 

Автор: Светлана Хмель