Планините до морето

Хиляди ручеи, реки, потоци и водопади извират високо в планините. Затова планините се възгордели и се хвалели, че по хребетите им се спускат водите, пълнещи моретата, които лежат в подножието им.

— Ей ти, празно корито – казали арогантните планини на спокойното море. – Представяш ли си какво ще се случи с твоите брегове, ако бурните реки, които започват от нашите склонове, не те напълнят? Ще станеш суха яма, нищо повече! 

Какво отговорило морето на такова самохвалство? Нищо, разбира се. То си имало твърде много работа, кога да отговаря! Трябва да бъде изпратена влага в небето, за да падне като роса в планините, трябва да се напълнят облаците, за да се излеят под формата на дъжд в същите тези планини, които гледат морето отгоре...

В. Лавский, Притчи человечества