ЕДИН ЕКСПЕРИМЕНТ С ГРАХОВИ ЗЪРНА или КОЛКО ВАЖНО Е ОБЩУВАНЕТО

ЕДИН ЕКСПЕРИМЕНТ С ГРАХОВИ ЗЪРНА или КОЛКО ВАЖНО Е ОБЩУВАНЕТО

Колко важни са думите…

🌱🌱

Случва се момчетата ми да се скарат. После се сдобряват. Но в краткия период на скарването крещят високо и се обиждат:

– Глупак!

– Ти си глупак!

Ние с брат ми, като деца също си разменяхме подобни „комплименти“. Докато един ден майка ни не отбеляза: „Интересно, ако вие децата ни, сте глупаци, тогава ние с баща ви какви сме?“ Тогава ми хрумна, че когато обиждам брат си, аз всъщност обиждам и мама. След този случай, аз спрях да обиждам, а брат ми вече нямаше повод да отговори със същото. Но такива логически причинно-следствени връзки не са присъщи на всяко дете. Спомних си един експеримент със засяване на семена, при който на една саксия постоянно се говорят нежни, ласкави думи, а на другата - обидни. В резултат на този подход едните покълват и се развиват, а другите загниват. Разказвам за този експеримент на децата си. Купуваме грахови зърна, разпределяме ги в две чаши и ги покриваме  с мокър памук. Докато разнасям чашите по стаите им обяснявам:

– Едната чашка ще стои при мен. Всеки ден аз ще говоря хубави неща на тези семенца. Другата чашка ще оставя във вашата стая. Нека семената слушат как се обиждате. Да видим на кого грахчетата ще покълнат, а на кого ще загният.

Забелязвам, че по лицето на Саша пробягва лека тревога. После установявам, че незнайно как и двете чашки се озовават на моя прозорец. Връщам едната обратно в детската стая. След няколко минути виждам как Саша отново се прокрадва в моята стая.

 – Мамо, жал ми е за тях! Нека стоят при теб, за да пораснат!
Лицето му в този момент е придобило трогателно изражение, а аз усещам липсата на хуманност в този експеримент. Правя предложение:
 – А може би вие ще спрете да се карате? Тогава и вашите семена ще се чувстват добре и ще им бъде уютно.

Конфликти в хода на експеримента все пак има, но са значително по-редки. Забелязвам как Саша крещи от време на време разпалено: „Да, ти си глупак!“, а после бяга към чашката и се извинява, изговаряйки много хубави думички, за да неутрализира негативния ефект от обидите.

След пет дни той радостно съобщава, че семенцата са покълнали. Наистина, със здрави зелени стебла. Спомням си, че и аз на прозореца имам семена и отивам да ги проверя. Те, въпреки първоначалните ми очаквания, едва са набъбнали. Сама наруших условията на експеримента. Забравих да им говоря хубави неща всеки ден. Само на два пъти ги поливах, когато поливах и цветята. А и почти не влизах в стаята, освен за сън. Никакво общуване със семената. Нито целенасочено. Нито косвено.

Моментално ми хрумва аналогията с децата, които растат в условия на депривация, в отсъствие на общуване. По-лошо от временната негативна реакция може да бъде само пълното равнодушие. Затова понякога децата съзнателно се държат лошо, за да им обърне внимание някой най-накрая. (Нека ме обиждат, поне ще забележат, че съм тук.)
После си спомних разказите за детството на един вече възрастен мъж. Неговата майка практикувала един единствен метод за наказание - игнорирането:

„Представяш ли си - разказваше той - майка ти цял ден да не те забелязва. Ти ходиш, разговаряш с нея, подръпваш я за роклята, опитваш се да я погледнеш в очите… А тя, сякаш изобщо не те вижда и чува, все едно не съществуваш. Струваше ми се, че това никога няма да свърши. Тогава си мислех, че е по-добре да ме набие, отколкото да ме наказва така.“

 

Говорете с детето. Говорете често. Когато сте сърдити, уморени, тъжни, затрупани с проблеми, все едно - разговаряйте. Разкажете за това, което чувствате, за това което ви безпокои - детето ще разбере. Само не се затваряйте и не мълчете. Без общуване дори грахът трудно расте.

 

Анна Быкова, Развивающие занятия "ленивой мамы"

ЕДИН ЕКСПЕРИМЕНТ С ГРАХОВИ ЗЪРНА или КОЛКО ВАЖНО Е ОБЩУВАНЕТО
Сподели