Раненият психолог

Той не използва други инструменти. Разбира се, възможно е да поспорите с мен, твърдейки, че психологът разполага с куп техники и прочие - всъщност така си е. Но за да се разбере дълбочината на човешката драма и скръб е необходима не техниката, а човекът. И да разбере тази дълбочина може само този, който я е изпитал. Всъщност, да разбере може само този, който е слизал на тази дълбочина, успял е да се оттласне и да се повдигне. Тъкмо този опит дава възможност да се слезе без страх в дълбочините на скръбта на клиента, да се изследват глъбините, а после заедно да се издигнат на повърхността. Всичко останало изглежда като суетно подтичване на психолога около човешката скръб с подвикване: "Хайде, ставай!"

Много е трудно сам да се дигнеш от някоя скръб, необходим ти е някой, който ще слезе с теб и с когото ти ще изплуваш нагоре. На човека му трябва човек, а не просто някакви техники. Тъкмо затова твърдя, че психологът работи със себе си. Ето защо вглъбения и отдаден психолог е психологът, който е преживял своите "ями". Ако клиентът се сблъска с някой, който сам е преживял "падане", тогава той намира дълбоко разбиране. Намира онова разбиране, за което в техниките не се говори, онова, което не  може нито да се тества, нито да се измерва или учи. Дълбокият човешки опит, който притежава такъв психолог, му позволява да се откаже от обезценяването,  обобщенията и обичайното (повърхностно) разбиране.

Ако желаете, можете да наречем добрия психолог "ранен лечител". Лечител, който сам е бил контузен, на когото са останали белези, но който е успял да оцелее и е готов да подкрепи другия. Ключов момент в делото и от съществено значение е да оцелее (спаси и съхрани) и да подкрепя, а не да крачи гордо из света и да демонстрира "психологични дипломи и сертификати". И колкото повече "белези", толкова по-малко гордост и повече мъдрост. Тук не е от значение, как изглежда "ямата", която сме срещнали по пътя. Важен е самият опит - да паднеш и да се дигнеш оттам, откъдето изплуването изглежда невъзможно. Само при тези условия клиентът намира истинско вътрешно дълбоко разбиране. За такъв психолог не са най-съществени техниките в практиката, той може да разбере клиента на принципно друго ниво. Даже не винаги са важни и думите. Той може да позволи на клиента да се докосне до собствените си рани, именно за да се увери че оцеляването е  възможно. И той ще покаже и потвърди, че белези остават. Белезите, които ще предопределят по-нататъшния живот, белези, които ще се виждат, и които е възможно да гноят и да болят. Такъв психолог разбира и понятието Време. Времето, което ще е необходимо да се окуражиш за да се "гмурнеш", Време, да намериш сили да изучиш, какво стои там, в дълбочината на скръбта, Време, което ще ти е нужно за да излезеш оттам и Време за да се възстановиш. Той уважава Времето и свежда глава пред него. Само такъв психолог е Психолог и Човек. Но такива Психолози са твърде малко. Защото не всеки е готов да "се гмурне", не всеки ще "изплува" и със сигурност не всеки ще поиска отново и отново с клиентите си смело да слиза в нови "ями". Това изисква големи ресурси, вътрешна смелост, здравина, собствена жизнена сила и опит.  Ето защо аз съм сигурна, че да бъдеш Психолог, който наистина може да помогне, е по-скоро призвание, а не професия.

Вероника Шутова

Превод: Наталия Кабакова