Скрит дълбоко в другия край на пясъчната пустиня, където обградени от прохладни планини, свършвали златните пясъци и започвала безкрайната морска шир, се намирал древния оазис Ал Айн. Далече, далече от забързания живот на Султанския град, чудно-красивото кътче, до което се достигало само с камили и мехове вода, дарявало с живот всеки преминал странник, пътешественик или търговец.

В него живеела приказно красива жена.

Името й било Елмара. Тази пустинна красавица била известна като най-талантливата и даровита танцьорка в целия арабски свят, и гордостта на всички родове и племена на пустинята. Всяка година, в края на горещите нощи, когато огнените ветрове успокоявали своите страсти, и вечерите, изпълнени с приказни аромати, ставали по-прохладни и приятни, Елмара изпращала своята по-голяма сестра Горещината и танцувала в нейна чест своите огнени танци. Много богати и знатни хора давали купища пари да видят нейния танц и божествените извивки на грациозното й тяло, но тя била категорична - танцувала само веднъж в годината, в последната гореща нощ.  Ето защо хората нарекли тези танци - „огнения танц на Елмара“, а други „целувката на Огъня“.

Всяка година, няколко дена преди красивия ритуал на Елмара, оазисът се препълвал с търговци от всички краища на пустинята, които заставали пред нея и й предлагали най-красивите и скъпи женски одежди. Копринени цветни воали, красиви тежки туники, ефирни шалове и кърпи - търговците предлагали всичко, което можело да съблазни тази красива жена за нейния огнен танц. Елмара избирала дълго и задълбочено, обмисляла внимателно предложението на всеки търговец и накрая винаги избирала само една единствена одежда с която танцувала през последната нощ на горещините.

Така станало и тази година. Много търговци си опитали късмета и предложили на пустинната красавица своите красиви дрехи, но тя отказала. Само един търговец успял да продаде на Елмара своята стока. Това бил Екзър, който дошъл в Ал Айн от търговската школа на Султанския град. Новината за избора на Елмара се разнесла бързо и скоро при Екзър дошли всички знатни търговци да го поздравят за успеха. Един от търговците на име Рашид, негов стар приятел, го попитал:

-  Почитаеми Екзър, всички опитахме да продадем на Елмара своите одежди, но тя ги отхвърли и избра това което ти й предложи. Кажи ни почитаеми, каква е тайната, какво пропуснахме да направим, в какво сбъркахме? Нашите стоки не са по-лоши от твоите. Дай ни съвет.

Екзър ги погледнал с усмивка и уважение, сложил ръка на рамото на Рашид и отвърнал:

-   Вярно е приятелю, вашите стоки по нищо не отстъпват на моите. Някой от тях даже са по-хубави от моите.

-  Именно - отговорил стария Рашид - и ние й го показахме нагледно. Всяка дреха, всеки конец беше показан, но Елмара избра твоите стоки. Защо?

-   Ами много просто, защото аз не показвах прелестите на моята стока….

Всички изпданали в недоумение...

-  Да, точно така! За разлика от Вас, аз не показвах прелестите на моята стока, то е видно че е хубава, и никой като красивата Елмара не би оспорил качествата на такава стока. Аз се постарах да направя нещо друго. Първо отидох до площада където довечера ще бъде Огнения танц, огледах го внимателно и прецених, че на Елмара ще й подхождат дрехи с цвят на изумруд, защото целия площад е обсипан с бели и червени пустинни рози. Видях също, че площада е осеян с газови фенери, които довечера ще бъдат запалени, ето защо предложих на Елмара златоткани воали, за да може тялото й да хвърля огнени облясъци от светлините на фенерите. Бях там и през ноща за да разбера доколко тъмнината ще прегърне танцуващата жена, и разбрах че независимо от запалените фенери има тъмни места, които не са малко и затова предложих на Елмара чисто бяла туника, за да може нейната грация да не угасва през цялата нощ и да се вижда от всички ъгълчета на площада. Аз приятели не говорих за моята стока, защото Елмара не се вълнуваше в момента от нея. Аз говорих за самата Елмара, и за нейния танц, какъв ефект ще остави тя в хората, и как да направи танца още по-мистичен. Ето това я вълнуваше в момента. Всеки търговец, който беше засегнал тези въпроси щеше да продаде и  всяка стока, която може за задоволи тези нужди на Елмара щеше да бъде купена!

Двата златни рога на вестоносците изпратиха своите тежки звуци до целия оазис за да извесят на всички, че „целувката на Огъня“ започва. Екзър поклати доволно глава, прегърна стария си приятел и го подкани да тръгват към озарения от златната светлина на фенерите пустинен площад, където Елмара щеше да ги дари с великолепието на своите танци!