Манталитет на краба

Манталитетът на краба, наричан още метафора за кофата с раци, е начин на мислене, описан като „Ако аз не мога (да го имам) и ти не можеш“.

Метафората се отнася за кофа с крабове. Всеки рак може лесно да избяга от кофата, но когато са повече раци заедно, те се захващат за всеки, който се опитва да излезе на свобода.

Разбрахме, че това е явление описващо поведението на крабовете като "глупави" животни, които, ако някой от тях се намира сам в една кофа, той с лекота ще може да излезе от нея. Но когато кофата е пълна с много такива, а един от тях се опитва „да стане свободен”, т.е. да излезе от кофата, то неговите роднини колективно се закачат за него и го връщат обратно, пречейки на беглеца да осъществи сценария за освобождаването си.

Аналогията с поведението на човека е в това, че членове на дадена група се опитват да отрекат или омаловажат важността на свой член, който е постигнал успехи, много по-големи от останалите членове на групата.

Например: Когато човек спира цигарите, то неговите приятели дружно му говорят неща от рода „няма да ти се получи” и му протягат цигарка - crab bucket. Когато кандидатстваш за второ висше, то колегите ти на глас се учудват за какво ти е притрябвало, че ти и без това се скапваш на работа - crab bucket. Когато собствените ти родители ти казват, че си глупав (неудачник, мързеливец, нямаш таланти за това и онова, нищо няма да стане от теб), да-да, и това е crab bucket.

Манталитетът на краба понякога се разглежда като псевдорационално мислене. Класическата му проява е бойкотирането и неприемането на успешните членове на обществото. Изследователят Jon E. Royeca дава многобройни примери за проявата на дадения манталитет в британската, американската, ирландската, японската, китайската, индийската и сингапурската култури. Забележително е, че в европейската културна традиция съществува аналог на манталитета на краба, който обикновено се илюстрира с израза “кучето на градинаря”, което не яде ябълките, но не остава и другите да ги опитат. Става дума за човек, който пречи на другите да ползват онова, което за него самия няма никаква ценност.

Такава е човешката природа и ние не можем да я променим, но можем да направим едно - да сме по-силни в дадените обстоятелства и да се стремим напред, да не се отказваме, дори когато сто краба ни дърпат назад.

 

По материали от Интернет