Най-добрата учителка

В началото на учебната година класната на шести клас стоеше пред своите бивши петокласници. Тя обгърна с поглед децата си и каза, че обича всички еднакво и че се радва да ги види. Това беше голяма лъжа, защото на един от чиновете, свито на топка, седеше едно момче, което учителката не обичаше. Тя се бе запознала с него, както и с останалите си ученици, през миналата учебна година. Още тогава тя бе забелязала, че той не играе със съучениците си, облечен е с мръсни дрехи и мирише така, сякаш никога не се е къпал.

С течение на времето отношението на учителката към този ученик ставаше по-лошо и стигна дотам, че на нея ѝ се искаше да изпонадраска с червено всичките му писмени работи и да му пише двойка.

Веднъж заместник-директорът по учебната част помоли да се анализират характеристиките на всички ученици от началото на тяхното обучение в училище и учителката сложи делото на нелюбимия ученик най-накрая. Когато най-после стигна до него и без желание започна да изучава неговата характеристика, тя бе смаяна. Учителката, която беше учила момчето в първи клас, пишеше: Това е блестящо дете, с лъчезарна усмивка. Пише домашните чисто и прилежно. Цяло удоволствие е да си с него. Учителката от втори клас пишеше за него: Това е превъзходен ученик, когото приятелите му ценят, но има проблеми в семейството – майка му е болна от неизлечима болест и неговият живот вкъщи, сигурно е непрекъсната борба със смъртта.

Учителката от трети клас отбелязваше: Смъртта на майка му много силно го удари. Той се старае с всички сили, но баща му не проявява интерес към него и животът му вкъщи може скоро да повлияе на интереса към учението, ако нищо не се предприеме.

Учителката от четвърти клас бе записала: Момче незадължено, не проявява интерес към учението, почти няма приятели и често заспива направо на чина.

След като прочете характеристиките, на учителката ѝ стана срамно пред самата нея. Тя се почувства още по-зле, когато на Нова година всички ученици й донесоха подаръци, увити в блестяща опаковачна хартия с панделки. Подаръкът на нелюбимия й ученик беше завит в груба кафява хартия. Някои деца почнаха да се смеят, когато учителката извади от този пакет гривничка, на която липсваха няколко камъчета и шишенце парфюм, пълно на четвъртина. Но учителката потисна смеха в клас, възкликвайки: О, каква красива гривничка! – и отваряйки шишенцето, напръска малко парфюм на китката на ръката си.

Този ден момчето се забави след часовете, дойде при учителката и каза: Днес Вие миришете, както миришеше моята майка. Когато то си тръгна, тя дълго плака.

От този ден тя се отказа да преподава само литература, писане и математика, и започна да учи децата на добро, на принципи, на съчувствие. След известно време на такова обучение, нелюбимият ученик започна да се възвръща към живот.

В края на учебната година той се превърна в един от най-добрите ученици. Независимо от това, че учителката повтаряше, че обича всички ученици еднакво, но тя ценеше и обичаше най-много него.

След една година тя вече работеше с други ученици, но намери под вратата на класната стая бележка, в която момчето пишеше, че тя е най-добрата от всички учители, които то е имало през целия си живот.

Минаха още пет години, преди тя да получи още едно писмо от своя бивш ученик; той разказваше, че е завършил колеж и бил по успех на трето място в класа, и че тя продължава да бъде най-добрата учителка в неговия живот.

Минаха още четири години и учителката получи още едно писмо, където нейният ученик пишеше, че независимо от всички трудности, скоро завършва университет с най-добри оценки и потвърждаваше, че тя досега е най-добрата учителка, която е имал през живота си.

След още четири години дойде още едно писмо. Този път той пишеше, че след завършване на университета е решил да повиши нивото на своите знания. Сега пред неговото име и фамилия стоеше думата доктор. И в това писмо той пишеше, че тя е най-добрата от всички учители, които е имал през живота си.

Времето минаваше. В едно от писмата си той разказваше, че баща му починал преди две години, че се е запознал с една девойка и ще се жени за нея и питаше, дали ще приеме да заеме на неговата сватба мястото, на което обикновено стои майката на зетя.

Разбира се, учителката се съгласи. В деня на сватбата на своя ученик тя сложи същата онази гривна с липсващи камъчета и купи същия парфюм, който напомнял на нещастното момче за неговата майка.

Учителката със сълзи отговори:

- Грешиш, ти си този, който ме научи на всичко. Аз не знаех как да уча учениците си, докато не се запознах теб...

Превод от руски: Наталия Стоянова

Източник: Pastir