Изравняване

Едно упражнение, което ми хрумна преди години, превърнах го в навик и го нарекох "Изравняване", то е кратко и много силно. В стоеж или седеж повдигам ръцете си напред с изпънати длани. Показвам… едната ръка слиза надолу (пропада), акцентирам на дланите, които са обърнати надолу, в този момент давам пример, за преживяване на негатив – неприятен разговор, изчерпваща среща, страховит кадър, лоша новина, тъжен спомен, катастрофична мисъл и пр. Т.е. "пропадащата" ръка посочва появата на отрицателна мисъл или емоция в съзнанието ми. След което, имам грижата начаса да добавя, да прикрепя позитивно действие, каквото и да е, съвсем обикновено, което да ме усмихне, да е нещо положително. По този начин изравнявам, връщам в успоредно положение двете си ръце с изпънати длани, които вече са отново на едно ниво – аналогично има баланс на емоциите, това демонстрирам.
Какво би станало, ако не обърна внимание още на първото "пропадане"? Неусетно ще оставя дребни, или не съвсем дребни негативи да свàлят настроението ми, енергията, тонуса, и до края на деня вероятно ще са до земята. Не, не бива да го позволявам. С това семпло упражнение, което държа в ума си напомням, как да се погрижа за себе си на мига, докато е най-важно и възможно. Да изравня емоциите, да се почувствам по-добре и да не неглижирам малките неприятности. Има ли неприятност, да последва бързо приятност.

На помощ добавете: Бележник или тетрадка със Стратегии за справяне:
...