Жест. Компромис или ... жертва?
"Липсата на асертивност е типична в поведение на покорство и съзависимост, където няма уважение към собствените права и позиции, където съществува невъзможност за поставяне на граници и тяхната защита.
Някои хора имат нереалистичното вярване, че посредством чести прояви на жестове, компромиси, "жертви" към другия, самоотхвърляйки се, налагайки си самоограничения ще постигнат желаното спокойствие и психичен контрол. Ала последиците от такова поведение провокира у неасертивните висока тревожност, гняв към себе си и другите, чувство за малоценност, дълбока неудовлетвореност и изобилно трупане на негативи от постоянни недоразумения и конфликти във взаимоотношенията. Тъй като животът на човека се ръководи от неговата ценностна система и тя е ключът при всеки избор, при всяка проява на свободната воля, ценностите на отделния човек носят съществена информация за него, чрез тях могат да бъдат разбрани неговите нагласи. Има хора, чиито нагласи се влияят от убеждението че не е почтено и морално да отстояват себе си, да се себеизтъкват и дори да изразят своето мнение..." – това е откъс от една моя статия.
И реших да напиша кратко разяснение по темата за Жест, Компромис, Жертва...
Споделям:
По-често в сесия клиенти споделят, че постоянно правят компромиси в отношенията, отстъпват, пренебрегват себе си и пр. Тази дума – компромис, в сравнение с останалите две (жест и жертва) я чувам в пъти повече. Когато помоля клиентът – мъж или жена, да даде пример за компромис, който е направил, той/тя по-конкретно запознава мен (често и себе си в изреченото на глас) с информация и факти по събитието. Тогава става ясно, че компромисът, далеч не е компромис, а си е откровена жертва. Принесъл е човекът в жертва или време, или енергия, може и чувства, емоции, средства финансови, някаква ценност…
Тогава, осъзнаването му е ясно, рязко и изразително.
И казвам обикновено след това, че Компромисът е хубаво "нещо". Дава възможност на човек да мисли, да се разгръща, да бъде креативен, да развива толерантност и устойчиво търпение, да приема с уважение, да храни добри чувства. Когато човек се старае да изпълни Компромис, то и ответната страна е включена, има съвместно, единомислено, удовлетворяващо постигнато решение. И това НЯМА как да донесе негативни емоции. Не може човек, ако прави компромис да се чувства зле. Няма как.
Ето, един бегъл пример… Аз искам този уикенд да се разходя по северното черноморие, ще ми се да видя суровия бряг по това време на годината. Ти искаш да отидем на юг, да стигнем чак до Резовска река... Мислим, обсъждаме и решаваме, че скоро в планината не сме били. А есента е приказка там. Тръгваме към някоя планина. Т.е. намираме трети вариант, който ни устройва и двамата. Разбираш ли? Това е компромис. Така прилагам компромис аз и така препоръчвам да се мисли за него.
И за жеста. Както знаем фразата е: "ЖЕСТ на добра воля", което се подразбира като значение. Да направиш от сърце нещо, ей така с желание, в полза на друг. Като например, да споделя моето виждане за "жест, компромис, жертва" с теб е жест на добра воля от моя страна.
@kr.gramatikova.psychologist
