Рационализацията като защитен механизъм

Понятието "рационализация" е въведено в психологията от Ернест Джоунс през 1908 г. В този случай става дума за опит желанието или постъпката да бъде рационално обоснована, когато истинската причина, ако бъде призната, би застрашила самоуважението.
Например: не желаейки да даде пари назаем, човек винаги може да намери множество "разумни" причини защо това е невъзможно; у неприятен човек винаги могат да се открият недостатъци, въпреки че неприязънта не произтича от тях; интересът на болен към медицинска литература може да бъде обясняван като "разширяване на кръгозора".

В трудовете на чуждестранни и български автори рационализацията като вид психологична защита се определя двояко:

1. като защита, свързана с осъзнаването и използването само на онази част от информацията, която позволява поведението да изглежда контролирано и несъкрушаващо обективните обстоятелства;
   
   
2. като защитен процес, при който човек изобретява словесни, на пръв поглед логични разсъждения за лъжливо оправдание на своите действия.
   
   

Индивидът използва рационализация, за да оправдае поведението си, когато всъщност действията му са неправилни; рационализацията служи за запазване на самоуважението в ситуация, която го застрашава. Изборът на аргументи за рационализация е предимно подсъзнателен. Реалните мотиви на самооправдание остават неосъзнати; индивидът създава приемливи мотивировки, предназначени да оправдаят действията или психичните му състояния. От съзнателната измама рационализацията се различава по непроизволната мотивация и по убеждението на човека, че казва истината.

Като самооправдаващи аргументи често се използват различни "идеали" и "принципи", високи мотиви и цели. Осъзнаваните в процеса на рационализация причини за поведението представляват смес от предубеждения, предразсъдъци и фактични елементи на самото събитие. Наличието на частица истина придава фалшивата увереност, че всичко е истина. Разумът създава "пристоен ред", който се осъзнава като логично обяснение.

Механизмът на рационализация е един от най-простите и най-често срещаните, предназначен да съхрани високото ниво на самоуважение и да предотврати чувството за вина. Характерно е, че човек първо действа под влияние на неосъзнати мотиви, а след действието постфактум издига различни предполагаеми причини за социално приемливо обяснение. Тези мотивировки са насочени към самоубеждение; реалните мотиви и потребности често остават скрити.

Следователно индивидът избира от всички възможни мотиви най-приемливите за себе си и за околните.

Рацонализацията служи като полезна цел, доколкото осигурява самозащита и комфорт. Но нерядко води до самоизмама.

Основни разновидности на рационализацията

Актуална рационализация

Използва се активно, когато човек нарушава морални норми и като социализиран индивид преживява вътрешен конфликт или когнитивен дисонанс. Нарича се "актуална", защото е мотивирана от необходимостта за освобождаване от тревогата или фрустрацията, преживявани в момента.

Предхождаща (предварителна) рационализация

Човек предвижда нежелани събития и планира оправданията предварително. Това е подготовка за самооправдание още преди настъпването на неприятната ситуация.
(Обичайно, при очакване на неуспех, усилията намаляват.)

Рационализация за себе си и за другите

Първи вид:
Снижаване ценността на недостигнат обект ("гроздето е кисело"). Човекът запазва самоуважението си.

Втори вид:
Същността на втория вид рационализация е в преувеличаване ценността на вече налично благо.

Директна (пряка) рационализация

Индивидът говори за заплашителни събития и оправдава собственото си поведение, като надценява сериозността и силата на заплахата.

Непряка рационализация

Мислите се насочват към обекти и проблеми, които не са свързани пряко със заплахи и с тревожна ситуация (по-често при високо тревожни хора). Целта остава същата – самооправдание и запазване на самоуважението е общата стратегическа цел на рационализацията, чрез методи описани по-долу.

Дискредитация на целта

Снижаване ценността на желан, но недостижим обект ("това, което не е за мен, няма как да е толкова ценно").
Сродно с механизма обезценяване. Реакцията на обезценяване често се идентифицира (понякога толкова близка до рационализацията, по-често като отделен защитен механизъм). При защитната реакция на обезценяване индивидът презира цел, която, поне вътрешно, би силно желал да постигне, но която е невъзможна поради обективно съществуващи пречки или лична неадекватност (т.е. дискредитирането на целта всъщност е реакция на обезценяване).

Дискредитация на жертвата

Приписване на негативни качества на човек, спрямо когото се извършва аморален акт. Често се опира на проекция.
Логика: "Той на мое място би постъпил също така", проектирайки отрицателните качества на друго лице, което извършва неморални действия срещу него (жертвата). Този метод на рационализация, основавайки се на психологическия механизъм на проекцията, имат вярването, че "той би направил същото на мое място, нямаше да ме съжали." По този начин въображаемо приемат ролята на жертвата и възприемат ролята си на жертвата като "наказваща власт"…

Самозаблуда

Този метод на рационализация се проявява при избор между две възможности, между две алтернативи на линия на поведение, като до известна степен отрича фактите и твърди, че до известна степен не е имал реална свобода на избор. Проявява се в два варианта:

а) представя себе си като елемент от система ("технология", власт, в условие на експеримент), за която не носи отговорност;
б) нанася вреда на друг човек, но се убеждава, че не е виновен и е действал "за негово добро".

Понякога се проявява и реакция на равнодушие към обстоятелства, които иначе биха застрашили самоуважението или чувството за достойнство.

Обобщение

Рационализацията е всяко обяснение или оправдание на поведение или неуспех, насочено към намаляване на тревогата, възникваща при разминаване между реалното поведение и "Аз-концепцията".
Понякога се появява и реакция на равнодушие, възникващо при обстоятелства, които биха могли да оскърбят чувството за собствено достойнство, да снижат самооценката или да нанесат удар по егото.
Затова рационализацията е всеки опит да се обясни поведението, да се оправдае  собствения неуспех, да се извини провалът в постигане на дадена цел. Насочен е към понижаването на тревожността, когато действителното поведение се отклонява от "аз-концепцията", т.е. когато има несъответствие между действителното поведение на човек и неговата представа за самия себе си.

Използвани материали в текста: ПСИХОЛОГИЧЕСКИЕ ЗАЩИТЫ ЛИЧНОСТИ, Учебно-методическое пособие, Новосибирск 2013