Осакатените богини или Страничните ефекти на "вълшебното хапче"
Проблемите и жаждата за чудо водят хората на тренинги по усъвършенстване и успех, но в резултат те получават нови проблеми и ... никакво чудо. В изкуството съществува направлението кич (от немски – kitch – безвкусица, халтура, евтина имитация). То се среща и в психологията. Малко са онези, които признават съществуването на кич-психология, но нека да назовем нещата с истинските им имена. И да ги признаем. Защото в това направление има автори (много), последователи (достатъчно много) и малко адепти (действително посветени в тайните). Всички те се трудят непрестанно и плодотворно на това поприще – за своите потребители. А потребителите са изключително много.
Кич-психолозите учат на „самоусъвършенстване“, „повишават изобилието“, „направляват мисълта“, „избавят от негативи“, „мотивират за успех“. Те разкриват „Вътрешната Богиня“, като тук е важно думите да започват с голяма буква, учат как „да не се сливаме“ (цитат от един тренинг за жени), „чистят кармата“. Учат, че „мисълта е материална“. Това не е никаква „популярна психология“, дори не е „научно-популярна“. Всички тези „психолози“ мислят само за едно – как да вземат парите на глупаците (основно на глупачките), жадуващи за чудо.
В кич-психологията има съответните мастери. Ако си „мастер по Богините“, ти си дама с едър бюст и скъпа диадема (както и с други косвени признаци за наличие на богат мъж). Ако „чистиш кармата“, ти притежаваш амулети, необикновена прическа и подчертана маргиналност. „Мастерите по позитивност“ винаги може да познаете по речта и леката, маниакална превъзбуда.
Разновидности има много, но съществуват задължителни общи атрибути. Преди всичко, това са услугите, които направлението „кич“ предлага на „народа“:
1. Много бързо чудо, избавление от най-болните и мъчителни проблеми – липса на щастие, пари, позитивно мислене. На никоя от „жертвите“ дори не й минава през ума, че ако притежава комплекси, негативни сценарии, деструктивно поведение, формирано и утвърдено с годините, те не могат да изчезнат бързо и весело. В действителност тук най-важни фактори са времето, вниманието, търпението. И професионализмът на психолога, ако клиентът се е обърнал към такъв специалист.
2. „6 прости крачки“. Тук крачките може да са големи или малки, но непременно са „прости“, понеже се предполага, че самият ти си тъп/тъпа и не си способен на сложни действия. И най- добрият вариант е да не се развиваш, да не ти се обясняват сложно нещата, а всичко да се опрости до примитивно ниво.
3. „Инструкция за употреба“ на това, което не може да притежава технически указания за експлоатация. Защото то е живо (мъж, дете, клиент и дори митичен милионер). А всичко живо е сложно, противоречиво, със свои конфликти, защитни механизми и системни ефекти. И зад всички тези елементи на сложната система, наречена „човек“, съществуват изключително много „инструкции за употреба“, всяка от които може да не подхожда на съответната ситуация или за конкретния адресат.
Не е страшно, ако на кич-тренинга човек отиде просто от желание да се поразтуши, да види медийната персона, да се разнообрази, да се зареди от свръхенергичния човек. Лошо е, когато хората действително посещават тези събития с надеждата, че ще разрешат проблемите си и вярват на празни обещания. Понякога последствията от такава „помощ“ могат да бъдат наистина плачевни. Такива, с каквито съм се сблъсквала в своята практика:
1. Плашещо отрицание на действителността. Кич-психолозите работят „трудно“ с клиентите си, защото те се боят от „негативни“ думи и се стараят да не ги употребяват; тези „мастери“ не признават наличие на отрицателни емоции или ситуации, понеже са „вредни за сбъдването на мечтите“. Невъзможно е да обясниш на зомбирани хора, че отрицанието е най- примитивният защитен механизъм, който е извънредно опасен за психиката, отношенията, живота. Негативните емоции няма да изчезнат, ако ги потискаш. Конфликтите, когато не се избягват, изискват решения, а лоши думи така или иначе ще ти се наложи да използваш, ако осъзнаеш цялото многообразие на действителността. Работата с такива „зомби“ изисква допълнителни усилия по възстановяване на адекватната картинка на живота, както и много, много време. В особено тежки случаи човекът остава в своя скафандър от заблуди, отношенията му с близките се рушат (каква близост може да има, когато си в скафандър?), а потиснатите отрицателни емоции провокират психосоматични болести.
2. Дълбоки разочарования и депресии. Разочарованията са свързани с това, че „6-те прости крачки“ звучат красиво, но се оказват слабо ефективни в реалния живот, когато е нужно да развързваш противоречивия възел от мамини указания, бащина отчужденост, зависимости, страхове и отчаяния. Или когато отношенията ти с детето изискват дълбоко преразглеждане на собственото ти травмирано детство, а не примитивна манипулация с отрочето.
3. Емоционални сривове. Веднъж ме посети мъж, който на практика не преставаше да плаче. Бил топ-мениджър на сериозна фирма, твърде сдържан и емоционално затворен човек, на когото предложили експресен курс „Проникване в себе си“. „Проникването“ действително се случило. Но енергичните „успехолози“ си тръгнали след три дни, оставяйки безпомощен и емоционално сринат човек сам със своите „проникновения“, с потиснатите си и абсолютно неведоми за него чувства.
Емоционалните сривове се случват основно заради „неекологичните тренери“, които пренебрегват всички закони на психиката. Както например във въпросния случай. Тренерите „забравят“, че ако човекът притежава защитен механизъм, значи той защитава нещо важно. И да се работи с него трябва внимателно, търпеливо, без агресия, уважавайки границите, ценностите и личната история на съответния индивид, на отделни етапи.
За съжаление, никакви научни общества или професионални комисии не защитават неопитния и наивен човек от нашествието на кич-психолозите. Човекът е уморен от проблеми и жадува за прости рецепти. А простата истина всъщност е, че работата над себе си не е лека и бърза и ти така и не разбираш кога се превръщаш в доверчиво дете, на когото предлагат вълшебно хапче.
Когато неудържимо ти се иска да бъдеш Богиня със скъпа диадема, по-добрата версия на себе си, повелителка на милионери и магнит за парите, трябва да се запиташ защо толкова много не ти се иска да бъдеш такава, каквато си? Точно оттук може да започне истинската промяна.
Елена Любченко
Източник: tsn.ua/ru
