Смелост и интерес или страхове и притеснения
Мъжът – е смелост, спокойствие, увереност, любопитство, интерес и нагласа за развитие.
Жената – е страхове, тревоги, притеснения, опасения и грижи за безопасността.
Мъжката стратегия – да продължава напред, да търси новото, да е разузнавач, да се развива, желание да е пръв, да победи!
Женската стратегия – консервативна, за нея е важно да съхрани постигнатото, тя предпочита да не е първа, а да бъде зад първия. За мъжа е интересно да придобие новото, жената се бои да не загуби това, което вече има.
Мъжете са привлечени от конструктивното напрежение, водещо към прогрес, а жената предпочита да чувства уюта и спокойствието.
Възможно е заради това мъжът да цени свободата и постиженията, а жената да избира по-скоро домашния уют и привичния комфорт. Тъй като да се тревожи за жената е естествено, обичайното и предположение е, че и другите хора живеят в страх. А именно – жените с лекота приписват на мъжете страх там, където мъжете изобщо не предполагат. Не трябва да се приемат за чиста монета женските фрази от рода на: "Вие се плашите от умни жени" или "Вие се страхувате от независими жени" и пр. Всяко предпочитание, което не е в полза на дадена жена, навярно ще бъде интерпретирано като ваш страх, плахост или неувереност в себе си. На вас ви харесват млади жени? – значи се страхувате от зрели жени. Обичате домакините, умеещи да създават домашен уют? – значи се боите от уверените в себе си, независими, самодостатъчни жени. Вие сте слабак...
Филип Зимбардо, в рамките на изследванията на половите различия, провел експеримент показващ многократно по-голяма склонност на момичета към страх, а на момчета – към любопитство.
Експериментът на Филип Зимбардо: Страх и Любопитство
Ф. Зимбардо, в рамките на проучвания на тема свързана с различията между половете, провел индикативен експеримент (Sean Burn., Gender Psychology, Prime-Euroznak, 2008. C.3.). На него присъствали студенти, които изучавали психология, отличаващи се с достатъчно висок интелект и баланс в преценките. Експериментът се състоял от следното.
"Изследваните лица били помолени да си представят, че са родители на детенце, което те "държат" в ръце. На половината студенти било предложено да изберат име на детето от списък, съдържащ три женски имена, а на другата половина да изберат име от списък, съответно с три мъжки имена. (Студентите във всяка група били в неведение относно това, какъв избор е бил предложен на колегите им от другата група). Неочаквано в аудиторията, в която се намирали изследваните, се появил брадат непознат с много ярка и красива музикална кутия, в която имало забавен клоун, който внезапно изскачал от нея. Детенцето, носено на ръце от студентите внимателно "наблюдавало" как чичкото навива играчката и "слушало" нейната успокояваща мелодия. Но ето че настъпил момент, когато музиката рязко спряла и клоунът неочаквано изскочил от кутията.
След това на всеки "родител" бил зададен следния въпрос: "Каква беше реакцията на вашето детенце на случилото се?"
От предложените в списък варианти на отговори болшинството избрали "шокиран(а)", независимо от пола на детето. Но най-интересното се случило, когато "студентите-родители" посочили последващите реакции на своето дете. В пъти по-голяма част от девойките, посочили реакцията на своето детенце като "страх", в сравнение с младежите, които отбелязали в по-голям порядък реакция на "любопитство" в очите на детето.
Проф. Николай И. Козлов
