Само че, в тяхната история, никой никого не обича

Страдащите от нездравословни взаимоотношения, често бъркат токсичните отношения с история за любов. Само че, в тяхната история никой никого не обича.

Заради това, че мнозина в детството си са страдали от липсата на родителско адекватно отношение – преживявали са отхвърляне, дистантност и пр., по-късно отношението им към връзките е хипертрофирало. Копнеейки, търсейки познатото съприкосновение, те невротично опитват да се върнат в детството и да преживеят отново изпитаните усещания от "онова време". Здравите хора търсят единствено здрава, взаимна любов, затова те нямат проблеми да създадат отношения. Когато човек е отворен, отговорен и готов за връзка на него му е дадена и способността да живее заедно с някого, да се грижи и обича. Някои хора съвсем не са наясно какво точно търсят или им търсят в отношенията с партньорите, на тях им е нужно присъствие само. Понякога присъствието се измерва в "нещо" като (материални облаги, средство срещу самота, сигурност, болна съзависимост, обществено одобрение, нарцистична валидация и т.н.), което пак далеч не е любов. Но затова си има причина. 

Детските преживявания, ако са били наситени със страдания, самосъжаление, унижение и пр., и по-нататък във времето не са преработени успешно, на по-късен етап от живота ще се проявяват непрекъснато и ще възпрепятстват щастливото общуване, спокойствието и удовлетвореността. В такъв тип отношения хората търсят съзнателно и несъзнателно всякакви средства и начини, за да могат да си осигурят подобни усещания на болка и мъченичество, по стари примери и минал опит.

Безусловното липсва, нуждата от любов и грижа се измерва материално, а човекът в двойката, който е по-незрял е пристрастен да живее в състояние на несигурност. Има драма. Няма любов.

Дълговременни и здрави отношения не могат да съществуват.

 

Ако са диаметрални един на друг – единият партньор е с тежко наследено минало и неотработени травми, а другият е расъл в благоприятна среда и е емоционално зрял, трудностите ще ги съпътстват и те заедно ще са често на влакчето на ужасите. Жест, компромис, жертва ще са част от препятствията по линията на атракциона и никакви защитни релси, парапети и обезопасителни колани няма да бъдат в състояние да защитят возещите се в даден момент. Нито високия праг на търпимост, нито високата психична устойчивост, нито зрелостта и доброто възпитание на по-адекватния няма да му дадат удовлетворение и любов в тези отношения. От честото преобръщане на стомаха в очакване на новия изблик – скандал, поведение, истерия… от неконтролируемото сърцебиене, трескавия поглед, тремор и сълзи – един ден, е много вероятно да му писне и да се откаже завинаги от ужаса и насладата ведно. Тогава ще е настъпил моментът, в който той е успял да се освободи от страстта си към този род увеселителни, адреналинови забавления.

Но когато и двамата партньори са незрели, престоят на такова съоръжение за забавление може да е безсрочен.

Когато от самото си раждане и двамата са живели в тежки условия, те ще считат преживяванията си за нещо естествено. Много хора са привикнали да страдат и това е абсолютна норма за тях. В такива взаимоотношения разбирането е, че любовта минава през драмата. Много често такива хора наричат себе си свръх емоционални, но това са незрели индивиди, които на една крехка възраст са формирали своята емоционална дисрегулация, поради недостатъчни и липсващи благоприятни условия. И така живеейки в истинско бедствие такъв тип двойки се мъчат, накрая умират, не познали чувството на любов, спокойно щастие и съществуване в удовлетворение. Но за сметка на това, с една добре проявена картина на психосоматични заболявания.

Красимира Граматикова