Как да подходим към кризите? Причини за неразбирателство.

Хората правят важно откритие, когато осъзнаят, че партньорските взаимоотношения преминават през различни етапи на развитие. Трудностите, неразбирателството и кризите са нормално явление в живота на двойката и е добре това да се осъзнае и от двамата.

Така, както се разглеждат етапите в детството, могат да се обследват и етапите във връзката. Любовните отношения между двама души са динамичен процес на влюбване, настройка, съзряване и растеж на двамата партньори. Всяка история е уникална за себе си, но всички дългосрочни и здрави партньорства претърпяват характерни промени.

От какво имаме нужда в едно партньорство?

Ние искаме близост, и това е от самото начало на връзката. Имаме необходимост от това да се почувстваме сигурни, обичани, приети...

Как започват проблемите?

Идва време, когато неусетно започваме да се отделяме от партньора (или той от нас), така, както сме го направили в ранното детство, отделяйки се от родителите. У нас се поражда необходимост от повече "въздух", пространство, дистанция...

По това време партньорът ни може да не е още готов и възприема нашето различно поведение като заплаха, като предателство. Така възниква напрежение от неразбиране на това, което се случва. "Повече въздух", от отсрещната страна често се интерпретира през страховете, като отхвърляне или изоставяне. За миг, емоцията е високоинтензивна, думите са тежки, обвиняващи, поведението – нелогично. Със сигурност може да се намери приемлив изход от ситуацията, но затова се изисква спокоен разговор, за да може да се стигне до  осмисляне, осъзнаване, за да се даде и получи разбиране в ситуацията.

На по-следващ етап, ние искаме не просто отделяне, ние искаме да преоткрием своята личност, да постигнем успехи, да сме по-самостоятелни, автономни. И отново нашият партньор може да се окаже на различен етап от нас. И това е съвсем нормално. Всеки притежава собствен темп, опитност, уникалност. Но в кризисен момент и двете страни са водени от емоциите. Страхът мощно работи и при двамата. Ние изгубваме желание за съвместност, пропада възможността да  стигнем до проумяване на постъпките на другия. Отношенията започват да тежат още повече. Някъде по  пътя на страданията, умората от разрушителните мисли и действия са достигнали своя предел и настъпва краят на връзката.

Всичко това обаче, може да се избегне.

Много често се случва да откриваме в партньора негативни черти, които ни напомнят някои особености в характера на мама и татко. Много често това се случва на несъзнавано ниво. Нещо ни дразни у него (нея), ... но не знаем защо.

Залива ни чувство на раздраза, гняв, обида, усилват се съпротивите ни. В такива моменти, обикновено всеки от нас зацикля в своята "схема", диалогът е в застой, губим желание, а и възможност да се разберем. Оскърбленията и взаимните претенции често скриват пътя към примирие. Не виждаме и не искаме да виждаме хубавите страни както в любимия, така и във взаимоотношенията ни. Дори напротив, разглеждаме партньора под лупа, търсим дефекти, дисквалифицираме го, търсим причини и поводи за упреци. Неприязънта нараства с часове... Подобно на снежна топка, която търкаляме в снега, негативното възприятие към любовния обект става все по-голямо, а топлите, красиви и стойностни моменти се забравят, омаловажават, стопяват се. Трудно е дори да си представим, че ще можем да положим нови основи върху такива руини. Мислим си: "Край. Всичко приключи." Стига се до печална и болезнена ситуация и за двамата.

Практиката обаче показва, че такива кризи може успешно да се преодолеят. 

Това не е правило и няма "оздравяване" за всеки. Някои от хората действително не могат да съхранят отношенията си, но там действат индивидуални причини. За преодоляването на кризата в партньорството е особено важно да има желание, а това е решение на двамата. Така, че има изход, но изборът го взема всеки за себе си. Хората или искат да израстват в емоционалното си развитие и да си помагат един на друг в процеса, защото се ценят, или бягат от "среща със себе си" и се отказват дори от перспективни взаимоотношения. 

Хармоничните, стойностни отношения, които имат двама души, не се основават на "добрия късмет", а на представата за Любов, отговорност, учене, техники, интелигентност, воля...

И все пак, ако партньорите в двойката решат да сложат край на връзката си, е добре да осъзнаят, че това е процес. Тоест, когато се разделят партньорите, е нужно да се завършат отношенията, да се прости, да се преживее скръбта. Това може да отнеме месеци, а понякога дори години, за да дойде облекчението, да се появи пространство за нова любов.

Когато партньорите си дадат шанс и уважат решението на другия за раздяла, резултатът може да бъде неочакван. Отношенията, в които те са стояли и са преживявали неразбиране и обида вече не съществуват, и изведнъж за награда получават – освобождение, но тази награда им е коствала известни усилия.

Понякога, някой човек, преживява дълъг застой, потънал в скръбта си, объркан, изпълнен с болка и гняв трудно и бавно приема раздялата като освобождение. Друг човек, разстроен и стресиран, хаотично се хвърля в нова връзка, с която неуспешно лекува болката. И, да, раздялата – това е процес, траурен, който изисква време и действия. 

Процесът на завършване на отношения и освобождение не е лесен, но е необходим и възможен. В противен случай страдайки, освен време се губят и сили. Понякога, човек затъва в една от стъпките на т.нар. "траурна реакция" – депресията. Затова, е необходимо да се положат отговорно повече усилия, да се реализират активности, да се потърси подкрепа.  

Ако се наложи, да потърсим адекватна помощ, както за да получим възможността да скрепим отношенията си на ново ниво, така и ако случаят е – да се освободим от капаните на деструктивното партньорство и да преживеем по-лесно раздялата.

След това. След това, животът много скоро ще се изпълни с радост, каквато не сме си представяли. Кризата, която е разместила житейските ни земни пластове ни е променила неочаквано много. Дали продължаваме това пътешествие във времето като двойка, или продължаваме по пътя си сами, ние ще открием нещо ново и много ценно – и това ще е ново ниво на отношение към себе си.

Когато познаем това ново ниво, ще разберем, че причините за конфликти често са свързани с нашите потребности, с нашите очаквания, но времевата рамка е силно изкривена. Потребностите, които очакваме да бъдат задоволени днес, са се появили още когато сме били съвсем малки деца. Това, което не сме получили в детството, това, което родителите ни не са успели да ни дадат (по-голямо количество внимание, например. Децата винаги са жадни за внимание.), ние безсъзнателно чакаме и се се мъчим да получим от партньора. Но партньорът не е наш родител, той също подобно на нас има очаквания. 

Често двамата души са изтощени от непрестанни конфликти, тогава задачата е по-трудна, но не е нерешима.

Конфликтът, кризата – това е вик за помощ. Сигнал, че е време човек да поспре, да се поуспокои, да размисли. Необходимо е да отвори път на любовта първо към себе си, а после към другия. Да прояви едно по-дълбоко разбиране и толеранс. Не да бяга, не и да се примирява.

Нека си спомним и осъзнаем, че когато сме били малки деца и не сме могли да се справим с дадена ситуация, която е изглеждала опасна, единствената ни възможност е била да се приспособим, или да се скрием, и това е съвсем оправдано и разбираемо. Действал е страхът с пълна сила. Сега, вече като възрастни, ние отново попадаме в трудност.

Как днес да решим задачата? По старият заучен модел? Той полезен ли ще ни бъде? Какви облаги ще ни донесе? Ще бъдем ли удовлетворени?

 

Решението? Решението е ние сами да поработим върху себе си.

Имаме огромната възможност да потърсим, да поискаме подкрепа.

Предстои ни да се запознаем със себе си, да се отправим на пътешествие в своята история на живот.

И както казва големият американски психиатър, теоретик и практик, Ървин Ялом:

"Ние сме напълно отговорни за своя живот, не само за своите действия, но и за своята неспособност да действаме".

Красимира Граматикова, 2013г.