Имам ли си работа с емоционален изнудвач?

Диагноза: емоционално изнудване

Светът на емоционалното изнудване е объркващ. Макар някои емоционални изнудвачи да са ясни в заплахите си, други могат да изпращат смесени сигнали, действайки мило през по-голямата част от времето и само спорадично прибягвайки до изнудването. Всичко това затруднява осъзнаването кога в някакво взаимоотношение започва да се развива модел на манипулации.

Със сигурност има напористи, неприкрити изнудвачи, които непрекъснато отправят директни заплахи какво ще се случи, ако не им се подчините, и съвсем ясно и категорично изразяват последствията от неподчинението: "Ако ме напуснеш, никога повече няма да видиш децата си", "Ако не подкрепиш моя проект, ще задържа препоръката ти, докато не го направиш".

Ясна заплаха, никакви съмнения относно намеренията.

По-често обаче емоционалното изнудване е много по-фино и се появява в контекста на връзка, в която много неща са добри и положителни. Знаем какъв е другият човек, когато е в най-добрата си форма, и се оставяме спомените ни за положителните преживявания да замъглят непрекъснато измъчващото ни чувство, че нещо не е наред. Емоционалното изнудване се промъква към нас и тихо се подава през границата с нормалното, приемливо поведение във взаимодействия, които първоначално само са оцветени, но после са напълно просмукани с елементи, подкопаващи добруването ни.

Преди да можем да определим нечие поведение като "емоционално изнудване", то трябва да притежава няколко компонента. Можем да поставим диагноза по същия начин, по който лекарят ще определи, че пациентът му страда от соматично заболяване: като видим симптомите. Следващият пример е за влюбена двойка, но симптомите са едни и същи и при партньори в конфликта, които са приятели, колеги или членове на семейството. Въпросите варират, но тактиките и действията са едни и същи – и лесно могат да се разпознаят.

За изнудването са нужни двама

Шестте убийствени симптома

Младата двойка, която познавам – Джим и Хелън, – са заедно от почти година. Хелън – преподавателка по литература в общински колеж, има огромни кафяви очи и широка, съвършена усмивка. Била представена на Джим на някакво парти. Той изглеждал очарователно – висок и красноречив, жънел успехи като автор на песни. Двамата били силно привързани един към друг. За Хелън обаче удоволствието да бъде с Джим започнало да избледнява. В действителност тяхната връзка е преминала през всички етапи на емоционалното изнудване.
За да ви дам ясна представа за шестте симптома на емоционалното изнудване, нека се разходим през опростения вариант на един конфликт, възникнал между двамата. Ще забележите, че някои от симптомите описват поведението на Джим, а други се фокусират върху Хелън.

1. Изискване. Джим иска нещо от Хелън. Той споменава пред нея, че двамата прекарват твърде много време заедно и затова биха могли да заживеят заедно под един покрив. "На практика аз вече така или иначе живея тук – казва ѝ. – Нека го направим официално." Апартаментът ѝ е огромен и половината от неговите неща са там, така че преходът ще бъде много прост.

Понякога изнудвачите не вербализират какво искат толкова ясно като Джим, а вместо това ни карат да гадаем. Той можеше да издигне тезата си индиректно, може би цупейки се след сватбата на някой приятел, а след това оставяйки Хелън да му вади думите с ченгел от устата: "Ще ми се да бяхме по-близки. Понякога съм толкова самотен", и евентуално да каже че би искал да се премести да живее при нея. На пръв поглед предложението на Джим изглежда очарователно и изобщо не прилича на изискване, но скоро става ясно, че той е поел по своя курс на действие и не е готов да го обсъжда или променя.

2. Съпротива. Хелън се чувства неудобно от идеята Джим да се премести при нея и го изразява, като му казва, че тя все още не е готова за такава промяна във връзката им. Дълбоко е привързана към него, но иска той да си има собствено жилище.
Ако беше по-индиректен човек, тя можеше да окаже съпротива по друг начин. Би могла да се отдръпне и да стане по-малко любвеобилна или да му каже, че е решила да пребоядисва и той трябва да си изнесе нещата, докато не свърши ремонтът. Както и да изрази съпротивата си обаче, посланието ѝ е ясно: отговорът е "не".

3. Натиск. Когато вижда, че Хелън не реагира по начина, по който той иска, Джим не се опитва да разбере чувствата ѝ. Той по-скоро я насилва да промени мнението си. Първоначално действа така, сякаш е готов да обсъдят въпроса, но дискусията става едностранна и се превръща в лекция. Той трансформира изразяването на съпротива от страна на Хелън в изявление за нейните слабости и представя желанията и изискванията си по възможно най-положителния начин: "Аз желая само онова, което е най-доброто за двама ни. Искам само да давам. Когато двама души се обичат, би трябвало да желаят да споделят живота. Защо не искаш да ми дадеш частица от себе си? Ако не беше толкова егоцентрична, можеше да откриеш малко от живота си за мен".

Тогава той включва чара и пита: "Не ме ли обичаш достатъчно, за да искаш да съм тук през цялото време?" Друг изнудвач би могъл да използва натиск, като упорито настоява, че нанасянето му в нейния дом ще подобри връзката им и ще ги сближи. Какъвто и да е стилът, натискът ще излезе на сцената, макар че може да е дегизиран в доброжелателни одежди – например Джим да сподели пред Хелън в каква степен нейното нежелание му причинява болка.

4. Заплаха. Докато Джим продължава да е пред стена от съпротива, той дава на Хелън да разбере, че ще има последствия, ако тя не отстъпи пред неговите желания. Изнудвачите могат да заплашват, че ще ни причинят болка или нещастие. Възможно е да ни дават да разберем колко много ги караме да страдат. Или да се опитат да ни изкушават с обещания какво те ще ни дадат или колко много ще ни обичат, ако се съгласим с тях. Джим обработва Хелън със завоалирани заплахи: "Ако ти не можеш да се обвържеш с мен след всичко онова, което сме значели един за друг, може би е време да започнем да се срещаме с други хора". Той не заплашва директно да прекрати връзката, но внушението просто е невъзможно да се сбърка.

5. Подчинение. Хелън не иска да загуби Джим и се убеждава, че може би не е била права да му каже, че не може да се нанесе, независимо от чувството на неловкост, което изпитва. Двамата с Джим говорят само отчасти за нейните притеснения и той не прави опит да ги разбере. Няколко месеца по-късно Хелън престава да се съпротивлява и Джим се нанася в нейния апартамент.

6. Повторение. Победата на Джим въвежда период на летаргия. Сега, след като е получил своето, той ограничава натиска и връзката, изглежда, се стабилизира. Хелън все още се чувства некомфортно от развитието на нещата, но е облекчена от оттеглянето на натиска и от спечелването наново на любовта и одобрението на Джим. Той е видял, че като притиска Хелън и я кара да се чувства виновна, е получил онова, което иска. А Хелън се е убедила, че най-бързият начин да прекрати тактиката на натиск от страна на Джим е да се предаде. Положена е основата за модел на изисквания, натиск и капитулация.

Тези шест симптома са в ядрото на синдрома на емоционалното изнудване и в цялата книга ще се връщаме към тях и ще ги изследваме по-дълбоко.

АКО Е ТОЛКОВА ЯСНО, ЗАЩО НЕ ГО ВИЖДАМЕ?

 

Една от ключовите причини е, че нашите изнудвачи правят почти невъзможно да видим, че ни манипулират.

Тези симптоми изглеждат толкова ясни и толкова притесняващи, та човек би помислил, че алармата ще се включи в момента, в който започнат да се появяват. Често обаче сме така потопени в емоционалното изнудване, че то ни е хванало за гушата, преди да го осъзнаем. Това става отчасти защото емоционалното изнудване довежда до крайност поведение, което използваме и срещаме през цялото време: манипулацията.

Много форми на манипулиране изобщо не са тревожни. Всички от време на време се манипулираме един друг. Научили сме се да играем множество игри, за да караме хората да правят онова, което ни харесва. Една от любимите ми е: "Господи, ще ми се някой да беше отворил прозореца", противопоставено на "Би ли отворил прозореца?"

Изумително е колко трудно е за много от нас да бъдат директни дори за дребни неща, а какво остава за случаите, когато е заложено много и искаме нещо съществено. Защо просто не помолим? Защото молбата е рискована. А какво, ако другият каже "не"? Позволяването на другите да знаят какво искаме по директен и ясен начин е нещо, което малцина от нас правят. Страхуваме се да рискуваме, като кажем на другия какво искаме или как се чувстваме. А какво ще стане, ако в крайна сметка започнем да се чувстваме гневни или, още по-лошо, отхвърлени? Ако всъщност не помолим и ако другият каже "не", това в действителност не е "не", нали така? Можем да рационализираме и да отхвърлим всякакъв дискомфорт.

Освен това, ако не отправим директна молба, можем да не създадем впечатление, че сме прекалено агресивни или нуждаещи се. По-лесно е да намериш индиректни начини да сигнализираш на хората, като се надяваш, че те ще прочетат между редовете и ще се досетят какво искаш: "Кучето сякаш има нужда да излезе навън (намек, намек, намек)".

Понякога го правим дори без думи. Очевидни или фини намеци: въздишки, цупене, това, което е известно като "онзи поглед" - всички ги използваме и всички сме на получаващия край даже и в най-добрите взаимоотношения. Има обаче ясна граница, при която всекидневното манипулиране се превръща в нещо много по-вредно. Манипулацията става емоционално изнудване, когато се използва многократно, за да ни принуди да се подчиним на изискванията на изнудвача за сметка на нашите желания.

Правото да поставяш граници

Когато говорим за емоционално изнудване, автоматично става дума за конфликт, власт и права. Когато един човек иска нещо, а другият – не, докъде всеки от тях може да налага своето в границите на разумното? Кога натискът на другия стига твърде далеч? Това е мъглява територия, тъй като днес поставяме толкова силно ударение върху изразяването на чувствата и определянето на границите. Помнете: важно е да не смятаме всеки конфликт, изразяване на чувства или особено примери на здраво определяне на граници за "емоционално изнудване".
За да ви помогна да правите по-ясно разграничението, искам да ви покажа няколко ситуации, които включват уместно определяне на граници, а след това ще ви демонстрирам как изглеждат те, когато е пресечена границата към емоционалното изнудване.

Тук няма емоционално изнудване

Скоро след като продаде фотографски албум, върху който беше работила почти цяла година, приятелката ми Дениз ми разказа една ситуация, възникнала между нея и Ейми – приятелка и нейна колежка в рекламната агенция, преди и двете да решат да излязат на свободна практика. Дениз се чудеше дали Ейми не я изнудва емоционално. Какво ми разказа Дениз:

"Oт самото начало ние винаги можехме да говорим за всичко. Прекарвахме часове в сравняване на бележките ни за борбите човек да е самостоятелен и предизвикателствата на живота след повсеместното свиване на щата – и двете бяхме започнали да работим за големи компании, и на двете това понякога ни липсваше. Говорехме надълго и нашироко колко плашещо е човек да е сам и много сме се подкрепяли една друга. Вече бяхме близки, когато ѝ казах, че работя върху тази книга.

Тя ми прозвуча щастлива, но скоро след това ми се обади и ми каза: "Знаеш ли, чувствам се един вид ревнива. Точно сега работя толкова усилено, а не става кой знае какво. Ще съм ти благодарна, ако за известно време просто не ми говориш за твоята работа и колко приповдигната се чувстваш – за мен това е болно място". Е, казах: ,"Добре". И сякаш нищо не се беше случило, сменихме скоростите и започнахме да говорим за нейната работа.

Сега дори ако спомена нещо за книгата, тя спира разговора и казва: "Най-добре ще е, ако двете не говорим за това. Започвам да го чувствам като натиск, но аз я харесвам и се опитвам да се пригодя към играта по нейните правила."

На пръв поглед може да изглежда, че Ейми оказва натиск върху Дениз, за да бъде нейното и тя да контролира взаимодействията между тях, като решава за какво може и за какво не може да се говори. В действителност обаче Ейми честно признава чувствата си и добре се грижи за себе си, като поставя граници върху количеството добри новини, които може да чуе от Дениз. Тя има право да направи това. Съвсем човешко е да си ревнив, когато някой получава нещо, което искаш за себе си, особено ако в момента не ти върви в живота. Има времена, когато всички искаме да избегнем определени теми и като Ейми имаме правото да поставяме граници. Дениз също има правото да реши, че не харесва установените от Ейми граници, и да изрази своя дискомфорт или да прекарва по-малко време с нея.

В тази ситуация Ейми не е отправяла заплахи – директни или индиректни, за това, какво ще направи, ако Дениз не се съобрази с нейната молба. Няма истински натиск, а просто изявление на потребности и чувства. Да, има конфликт. Да, Дениз се чувства неудобно с промяната в техните взаимоотношения. Да, тук присъстват някои силни чувства. Но не, това не е емоционално изнудване.

Пресичане на границата

Сега нека погледнем същата ситуация и да добавим симптома на емоционалното изнудване. Мисля, че ще видите как се променят атмосферата и сценарият. Да речем, че при чуването на новината от Дениз реакцията на Ейми е била следната: "Толкова се радвам да чуя за твоя проект за книга! Знам, че ще имаш купища работа. Няма ли да е чудесно, ако работим заедно по нея? Мога да ти бъда помощник."

Когато Дениз каже, че няма нужда от този вид помощ, Ейми отвръща: "Мислех, че си ми приятелка. Знаеш, че сега за мен времената са много трудни. Бях достатъчно смела, за да скъсам с Роджър, и като капак на всичко знаеш колко съм зле с парите, след като получих онази огромна данъчна сметка. Толкова съм депресирана, че почти не мога да работя. Мислех, че ти си от хората, които ще помогнат на приятел в нужда."

След като се натъква на продължаваща съпротива, Ейми включва натиска, апелирайки към щедростта на Дениз: "Не мога да разбера по какъв начин ще ти навреди, ако споделиш добрия си късмет с мен – казва тя. – Знаеш, че аз бих направила същото за теб." Тя започва да нарича Дениз егоистка и алчна и подчертава безперспективността на собствената си ситуация. В същото време заплашва, че ще скъса с нея, ако не стане нейна асистентка. Накрая Дениз отстъпва.

Този сценарий съдържа всички симптоми на емоционалното изнудване: изискване, съпротива, натиск, заплахи и подчинение. И е сценарий, който е напълно узрял, за да бъде повторен.

Емоционалното изнудване може да действа само когато позволяваме на другите да знаят, че са открили "горещите ни бутони" и че ще скочим, когато те ги натиснат.

 

ЩО Е ЕМОЦИОНАЛНО ИЗНУДВАНЕ?

Емоционалното изнудване е мощна форма на манипулация, при която близките до нас хора ни заплашват – директно или индиректно, – че ще ни накажат, ако не направим исканото от тях. В ядрото на всеки вид изнудване се крие една основна заплаха, която може да се изрази различно: Ако не се държиш по начина, по който аз искам, ще страдаш. Престъпникът – изнудвач може да заплашва, че ще използва някакви факти от миналото на човека, за да разруши репутацията му, или ще иска да му се плати, за да скрие дадена тайна. Емоционалното изнудване удря още по-близко в целта. Емоционалните изнудвачи знаят колко високо ценим връзката си с тях. Те познават слабите ни места. Често знаят и най-дълбоките ни тайни. И без значение колко държат на нас, те използват това интимно познание, за да оформят заплахите си, които им дават желаната отплата: нашето подчинение.

Знаейки, че искаме любов или одобрение, нашите изнудвачи ни заплашват, че ще ги отдръпнат, въобще ще ни лишат от тях или ще ни накарат да чувстваме, че трябва да си ги заслужим. Например ако се гордеете, че сте щедри и любящи, изнудвачът може да ви нарече егоист или невнимателен, ако не отстъпите пред неговите желания. Ако цените парите и сигурността, той може да ви постави условия да го осигурявате финансово или да ви заплашва, че ще ви ги отнеме. А ако вярвате на изнудвача, е възможно да му позволите да контролира вашите решения и поведение.

Падаме в капана на танц с изнудването – танц с хиляди стъпки, форми и десени.

Тъй като е толкова трудно да преминете през тази МЪГЛА и да разпознаете емоционалното изнудване, когато сте негов обект (дори и в ретроспекция), измислих списък, за да ви помогна да определите дали сте мишената на някой изнудвач.

Хората, на които държите:

• Заплашват ли да вгорчат живота ви, ако не правите онова, което те искат?
• Заплашват ли непрекъснато, че ще прекратят връзката, ако не се поддадете на желанията им?
• Казват ли или намекват ли, че ще се занемарят, ще се наранят или ще се депресират, ако не направите исканото от тях?
• Винаги ли искат повече, без значение колко давате?
• Редовно ли приемат, че вие ще отстъпите?
• Често ли пренебрегват или омаловажават чувствата ви?
• Дават ли щедри обещания, които зависят от вашето поведение, и след това рядко ги спазват?
• Често ли ви наричат егоисти, лоши, алчни, безчувствени или невнимателни, когато не им отстъпите?
• Заливат ли ви с одобрение, когато им отстъпите, и лишават ли ви от него, когато не го направите?
• Използват ли парите като оръжие, за да стане тяхното?

Ако отговорите дори само на един от тези въпроси с "да", вие сте емоционално изнудвани. Искам обаче да ви уверя, че има какво да се направи, за да промените ситуацията и да се почувствате по-добре.

По материали от книгата на Дона Фрейзър и Сюзан Форуърд„Емоционалното изнудване“