Доверието

КАК ДА ГРАДИМ ДОВЕРИЕ 

Доверието е най-важната съставка във всички отно­шения поради простата причина, че без доверие отноше­нията всъщност не означават нищо. Човек може да каже, че ви обича, че иска да бъде с вас, би дал всичко за вас, но ако не му/ѝ вярвате, нямате никаква полза от тези твър­дения. Не се чувствате обичани, докато не се уверите, че в любовта към вас няма никакви специални условия или задни мисли.

Ето защо изневярата е толкова разрушителна. Тук не става въпрос за секс. Става въпрос за доверието, което е било изгубено като резултат от секса. Без доверие връзката повече не може да функционира. Затова или отново започвате да градите доверие, или си казвате довиждане.

Често получавам имейли от хора, на които техните "половинки" са изневерили, но искат да останат с тях и се питат как могат отново да им вярват. Без доверие, казват те, връзката е започнала да тежи като камък, чувствали я като заплаха, която непрекъснато да прове­ряват и поставят под съмнение, а не нещо, на което да се радват.

Проблемът тук е, че повечето хора, като ги хванат в изневяра, започват да се извиняват и да мрънкат, че това повече няма да се повтори и точка, като че ли пенисите се вмъкват в някои отверстия съвсем случайно. Много от измамените приемат този отговор за чиста монета и не се питат за ценностите на партньора им и дали въобще ги е*е (каламбурът е умишлен); не се питат дали тези ценности правят партньора им подходящия човек, с когото да останат. Толкова държат на връзката си, че не виждат в каква черна дупка се е превърнала тя и как поглъща без остатък самоуважението им.

Ако хората изневеряват, то е, защото нещо друго е станало по-важно за тях, нещо, различно от връзката им. Може да е власт над другите. Може да е утвърждаване чрез секс. Може да се поддават на собствените си им­пулси. Но каквото и да е, става ясно, че ценностите на мамещия не са настроени за поддържане на здрава връзка. И ако не си го признава и не го приема, ако продължава да дава тъпи отговори от рода на "Не знам какво съм си мислил, бях напрегнат и пиян и тя беше там", тогава на него му липсва сериозното самоосъзнаване, необходимо за решаването на всеки проблем в една връзка.

! Това, което трябва да се случи, е мамещите да започ­нат да обелват своето самоосъзнаване като глава лук и да видят коя сбъркана ценност ги е накарала да разрушат доверието в дадени отношения (и дали всъщност още ценят тези отношения). Трябва да си кажат: "Знаеш ли какво? Аз съм егоист. Държа на себе си повече, отколкото на връзката. И да съм пределно честен – вече изобщо не ми пука за тази връзка". Ако мамещите не могат да из­разят скапаните си ценности и да покажат, че тези ценности са отхвърлени, тогава няма причина да смята­ме, че може да им се вярва. А щом не може да им се вярва, тогава връзката не може да стане по-добра или да се промени.

! Другият фактор за възвръщане на доверието, което веднъж вече е било изгубено, е практичен – репутация. Ако някой измами доверието ви – да, думите са хубаво нещо, но освен това трябва да наблюдавате последова­телно подобрение в поведението. Само тогава можете да си върнете доверието, че ценностите на изменника вече са подредени правилно и човекът наистина ще се промени.

За съжаление изграждането на репутация, заслужаваща доверие, иска време, и то много повече, отколкото отне­ма изгубването му. Освен това, докато си върнете дове­рието, нещата обикновено са доста кофти. Затова и двете страни в една връзка трябва да си дават ясна сметка за усилието, което са се заели да полагат.

Като пример за измяна използвах романтичните връз­ки, но този процес важи за всякакви видове отношения.

 

Когато доверието бъде изгубено, може да се възстанови само ако се направят следните две стъпки:

 

1) предалият доверието признава кои са истинските ценности, довели до измяната, и поема вината си;

2) предалият доверието изгражда добра репутация на подобрено поведение. Без първата стъпка поначало не трябва да се прави опит за възстановяване на доверието.

 

Доверието е като порцеланова чиния. Ако я счупите, можете да я залепите отново, но с много внимание и грижи. Обаче ако я счупите още един път, тя се разтрошава на множество малки парчета и възстановяването ѝ отнема още повече време и грижи. И ако я чупите все по­вече и повече, тя накрая се раздробява до такава степен, че възстановяването ѝ става невъзможно. Твърде много парчета са се събрали и твърде много прах между тях.

 

Марк Менсън, Тънкото изкуство да не ти пука