ВТОРА ВЪЗРАСТОВА КРИЗА - кризата на първокласника.

Детето вече е преминало през предучилищната възраст. То е развило своята социална компетентност, станало е самостоятелно. Детето е осъзнало своя пол.

Започва неговото обучение в училище. Детето се сблъсква с нови изисквания, правила и норми.

Какво се случва?

До този момент то се е ориентирало в семейните норми, разширени при повечето деца с тези от детската градина. С тръгването в първи клас, освен новите правила и изисквания, се появява и авторитета на учителя. „Ученето е не просто занимаване с нещо ново и различно, но постижение, въз основа на което има оценка от учител и родител, има и съревнование, провокирано от словесния коментар на възрастните”

Първокласникът има потребност да контактува с всички деца, да получи обичта на възрастния (учителя) и се бунтува, когато е изместен от друго дете. Иска всички деца да го харесват, да са му приятели, неговите желания да се изпълняват и да не се съобразява с желанията на другите. Той преживява своя вътрешен конфликт. В тази възраст намесата на възрастния е ограничена и детето е поставено в ситуация да се справи относително само.

Това е и психологическата задача на Втората възрастова криза: „Потребността на детето да намери своето място сред връстниците и да се научи да разрешава самостоятелно (без намесата на възрастен) конфликтите с тях.”

Възможно е детето да реагира агресивно или автоагресивно, да повтори усвоените модели от Първата възрастова криза и да регресира.

Как да се справим?

• Да разговаряме с детето за породилите се в него агресивни чувства. Добре е да говорим с детето тогава, когато то е в състояние да ни слуша, да сме спокойни (децата чуват преди всичко тонът, с който им се говори и блокират голяма част от думите, когато им се караме), да използваме достъпни за възрастта му думи.
• Да му дадем модел за справяне като разиграем различни ситуации и да му покажем печелившо поведение без влизане в конфликт. Децата са наблюдателни и личният пример, който родителите даваме е от голямо значение за това как ще се справят занапред.
• Да му даваме малки задачи, свързани с ежедневните дейности у дома и в социалната среда, които детето само да изпълни, за да се почувства полезно и самостоятелно.
• Заедно да разгледаме правилата в новата социална среда (клас) и да обсъдим  тяхното спазване и различни стратегии за безконфликтно общуване в училище.
• Да се интересуваме от новите му приятели.
• Да изслушваме детето.
• Да му разкажем какви сме били ние като първокласници (много добре въздействат на децата снимки от ученическите години на родителите, подкрепени със съответните разкази за тях).
• Да запишем детето на спорт или извънкласно занимание, което му харесва.
• Да общуваме с него по обичаните от семейството начини, за да не се губи така необходимия за емоционалното, а и за социалното израстване на нашия първокласник, контакт дете-родител.
• Да му кажем, че винаги може да разчита на нашата помощ, когато има нужда и то да е наясно, че има подкрепата на значимите възрастни в неговия свят.
• Да подходим с търпение, спокойствие и обич.

„Изходът от кризата настъпва едва тогава, когато нейната психологическата задача е изпълнена” и детето е намерило своето място сред своите съученици,  разбрало е как да се справя с конфликтите само. То се е научило на това с активната намеса на възпитателите - учители, татко и мама.

 

По материали на Проф. Ив. Бончева, Психология на детското развитие