Способни на любов
Проблемът е, че дори и когато човек порасне, не може да се отдели от майката.
И като правило търси в избраницата си, майчината грижа, надеждна опора, контрол.
– Искаш да кажеш, че в мен той вижда майка си? Не, не мисля, че си приличаме...
– Приличате си. Сега ще обясня. Именно това е причината за неговата привързаност към теб. Интуитивно иска да се отърве от контрола на майка си, но е свикнал с него и му липсва, затова подсъзнателно се вкопчва в подобен познат образ. И си търси по-възрастна жена, която да прилича на майка му.
– Е, как да постъпя тогава?
– В крайна сметка ти си властна по характер и ще си себе си, но ще трябва постоянно да се състезаваш с по-младите момичета наоколо и в същото време да се чувстваш често непривлекателна. Рано или късно този психологически стрес ще ти причини такова опустошение, което със сигурност ще доведе до охлаждане на отношенията. И повярвай, тогава връзката ви ще престане да носи удоволствие и за двама ви. Ако на една жена ѝ е трудно да се отпусне, и през цялото време се старае да позира, лесно ще се умори. Да ходиш на пръсти дълго време е изтощително. Дори и да сте заедно рядко и за кратко, това става тежест и за двамата. Затова и не можете да живеете на едно място дълго време. Теб това общуване ще те държи постоянно напрегната, в съмнения и неудовлетворение, а него постоянно ще го връща в спомени от детството с невротизираната му, властна майка... Затова ще поиска да изчезне в момента, в който усети познатото чувство. Ще изхвърчи навън като сърдит тийнейджър. Как ти изглежда, а? Труден съюз.
Родител-дете?
– Но това се случва и сега. Това ме плаши. Значи ли, че ще го изгубя?
– Вероятно, когато порасне. Дотогава не бъди взискателна към него и не настоявай за постоянното му присъствие. Продължавай да бъдеш в ролята на мама, щом това ти харесва и така ще го задържиш по-дълго време.
– Как така "мама"? Това е ужасно. И той не е малък, това че съм доста по-голяма от него не значи, че той е малко момче, той изглежда възрастен.
– Момче е, момче на мама.
...
