Един търговец веднъж обявил, че търси да наеме момче, което да му помага в работата. Около петнадесет момчета дошли при него. Без да ги разпитва и преглежда много, той избрал едно от тях и го оставил за помагач, а другите изпратил да си отидат.
– Аз искам да зная, – попитал го мъж, очевидец на подбора – защо и по какво избра това момче. То нямаше ни едно препоръчително писмо.
– Вие не сте забелязали, – каза търговецът. То имаше много препоръки.
Изтри обущата си, влезе вътре, и затвори вратата. С това показа, че е чисто и прилежно момче.
Щом видя онзи хром старец, подаде му стол и с това показа, че е добро и милостиво.
То свали шапката от главата си и отговаряше на питанията ми бързо и усърдно. С това показа, че е учтиво.
Вдигна книгата, която аз нарочно бях оставил на земята, и я сложи на масата, когато всички други я ритаха настрана или я заобикаляха. С това показа, че е внимателно и пестеливо.
При това, то, вместо да блъска другите, чакаше реда си. С това показа, че е справедливо.
Когато разговарях с него, аз забелязах, че дрехите му бяха много спретнати, косата му сресана, а зъбите му бели като мляко. Когато писа името си, аз видях, че ноктите му бяха изрязани и чисти.
Не мислиш ли, че тези неща са най-добрите препоръчителни писма?
Източник: Pastir