"Едно от най-тихите и най-дълбоки неща в човешките
отношения е, че присъстваме в живота на другите по начини, които никога няма да разберем.
Без обяснение. Без потвърждение. Без
да знаем.
Някой свързва с теб предмет – не защото е ценен, а защото носи твоята
следа.
Някой помни разговор, който ти отдавна си забравил, но за него е бил повратен.
Някой асоциира с теб прегръдка, тон на гласа, мълчание, поглед, начин на обичане.
Някой преживява отново и отново момент, в който се е почувствал видян, чут, приет, разбран, и ти си бил част от
това.
Някой се успокоява, само като си спомни присъствието ти.
Някой задържа думи, защото значиш повече, отколкото може да понесе да изрече.
Някой остава малко по-дълго –
не заради мястото, а заради усещането, което ти си оставил там.
Има един невидим слой на реалността, в който не се измерваме с жестове и думи,
а със смисъла, който сме дали на нечие преживяване.
В този свят често сме много по-важни,
отколкото мислим, че сме и отколкото знаем…"
Юни 7, 2019г.