Системна десенсибилизация по D. Volpe
Систематичната десенсибилизация на Волпе е метод на поведенческа терапия, базиран на известния експеримент и теорията на руският учен И. П. Павлов за класическото кондициониране. В социалната психология със синдрома на кучето на Павлов се означават първосигналните действия при индивидите, основани не на интелекта и знанието, а на асоциацията.
Този терапевтичен метод е предложен от южноафриканският психиатър и терапевт Джоузеф Волпе, който го демонстрира като "постепенно премахване на невротичните навици на страх". Неговата задача е да намали емоционалната чувствителност по отношение на определени ситуации.
Систематичната десенсибилизация се основава на явленията на генерализиране на афекта и условния рефлекс, когато афективното преживяване на страх неволно се свързва с неутрални стимули на онези ситуации, които причиняват страх. Поради това става възможен обратният процес – да се постигне изчезване на условния рефлекс чрез свързване на тези стимули с положително подкрепление.
Процесът протича в три етапа.
1. Първата стъпка – Все още не е посветена на симптомите, а на изучаване на тренировки за релаксация или консолидиране на вече усвоени техники (например автогеннен тренинг, медитация и др.)
Най-често за основа се използва практиката на Eдмънд Джейкъбсън – (америк. доктор по вътр. болести и психиатър, създател на ефективната техника за прогресивна мускулна релаксация, при която се отпускат различни групи мускули, като бавното и дълбоко дишане е от съществено значение). В същото време мускулите се напрягат и отпускат, дишането и говорът се променят, така че това може да се постигне по всяко време по команда.
2. Втора стъпка – На клиента се дава списък с все по-плашещи ситуации, т.е. установяване на йерархия на страховете. Той трябва да разбере кои области на страх са по-силни и кои по-слаби и да разпредели описанията на състоянието си по скала от 0 (без страх) до 100 (максимален страх).
3. Трета стъпка – И двата предишни етапа са посветени на анализ на проблема и подготовка за терапия. В етапа на самата терапия, клиентът в релаксирано състояние актуализира за себе си за кратко време (около 10 s.) съдържанието на идеите зад йерархията на страховете; веднага щом започне да изпитва страх, той незабавно сигнализира за това на терапевта, който удължава фазата на релаксация, докато регистрира прекратяването на страховите реакции.
Постепенното приближаване на ситуации, които всеки път предизвикват повече страх, може да се комбинира с други процеси (не само релаксация), например с ролеви игри в група с хора, които нямат страхове.